Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 45

— Кевин!

Предупреждението закъсня прекалено много. Натаниъл вече се хилеше доволно.

— Сериозно? И какво още казва дядо ти?

— Че сега й е времето да живее. — Кевин нападна пържените картофки с неподправен детски ентусиазъм. — Още е много млада, за да живее като отшелник.

— Дядо ти е много умен човек.

— Така е. Той знае всичко. Има петрол вместо кръв, а в главата му са само коне.

— Това е цитат от майка ми — обясни сухо Меган. — И тя знае всичко. Но ти не питаше ли за книгата на Фъргюс?

— Чудех се дали не ти е разпалила любопитството.

— Донякъде. Мислех да й отделям по час, час и нещо вечер.

— Едва ли баща ти е имал точно това предвид, когато е казал, че сега ти е времето да поживееш, Мег.

— Това няма значение. — Тя отново се опита да насочи разговора към безопасната тема за счетоводната книга. — Някои от страниците са много избелели, ала като изключим дребните грешки, счетоводството е водено много прецизно Има и две три страници, където са изписани само цифри без никаква логика.

— Така ли? Те не се ли връзват с останалото?

— Май не, но трябва да огледам всичко по-подробно.

— Понякога губиш от това, че оглеждаш нещата прекалено подробно.

Натаниъл намигна на Джули, когато жената остави нови напитки на масата. Този път за него имаше кафе. Госпожа Питърсън знаеше, че когато кара кола, той никога не пие повече от една бира.

— Нямам нищо против и аз да я погледна.

Меган се намръщи.

— Защо?

— Обичам загадките.

— Това не е кой знае каква загадка, ала ако семейството кажат, че нямат нищо против, заповядай. — Тя се облегна назад и въздъхна. — Извинявай, но просто не мога да поема нито хапка повече.

— Добре — Натаниъл размени чиниите им. — Аз обаче мога.

За най-искрено удивление на Меган той наистина можеше. Не се учуди, когато забеляза, че Кевин бе изял всичко до троха. Сега растеше и тя не се учудваше, че изяжда по толкова много всеки път, когато седнеха на масата. Ала Натаниъл си бе изял порцията, а след това и нейната половина, при това без да му мигне окото.

— Винаги ли ядеш така? — попита Меган, след като си тръгнаха от ресторанта.

— Не. Но винаги съм искал. Като дете все не ми беше достатъчно. — Това можеше да значи, че не е имало възможност за повече. — В морето пък се научаваш да ядеш всичко, при това по много, винаги, когато има готвено.

— Бе трябвало да си поне сто и петдесет килограма.

— Някои хора изгарят храната. — Той я погледна. — Също като теб. Цялата тази нервна енергия буквално изяжда калориите.

— Не съм кльощава — измърмори тя.

— Не си. Въпреки че и аз така мислех, докато не те прегърнах. Бих казал, че си стройна като върба, а усещането е невероятно, когато един мъж те притисне. — Меган изпусна сдържания въздух през зъби и се извърна през рамо. — Той захърка в мига, в който запалих мотора — успокой я Натаниъл. Наистина, Кевин се бе проснал на задната седалка, подложил длани под бузата си, дълбоко заспал. — Въпреки че, честно казано, не разбирам какво лошо има момчето да разбере, че един мъж се интересува от майка му.