Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 34

Нора Робъртс

— Странно. Докато стоеше одеве на терасата ми се стори, че си жена, която е готова за един малък флирт.

Меган веднага спря.

— Ти си ме наблюдавал?

— М-м-м. — Той загаси пурата в най-близката саксия. — А пък аз си помислих, колко е жалко, че нямам една флейта.

Раздразнението бе изместено от любопитство.

— Флейта ли?

— Красива жена, застанала на балкон, трябва да получи серенада.

Тя не се сдържа и се разсмя.

— А ти сигурно свириш на флейта.

— Не. Прииска ми се да посвиря, когато те видях. — Нейт отново пое по пътеката. Скалата започваше да се спуска надолу. — Едно време, като дете, идвах с лодка и гледах нагоре към Кулите. Обичах да си представям, че ги пази дракон, че ще се изкача по скалите и ще го сразя.

— Кевин все още нарича къщата замък — измърмори Меган и погледна назад.

— Когато пораснах малко и забелязах сестрите Калхун, реших, че щом сразя дракона, те ще ме възнаградят. Типичните фантазии за един шестнадесетгодишен с развилнели се хормони.

Тя отново се разсмя.

— Коя от тях?

— А, всичките. — Той се усмихна широко, седна на ниската стена и я привлече до себе си. — Винаги са били… Забележителни. Холт си падаше по Сузана, въпреки че не искаше да си признае. Тъй като ми беше приятел, аз благородно я задрасках от списъка. И въпреки това ми оставаха три, след като успеех да сразя дракона.

— Само че никога не се сблъска с дракон.

По лицето му премина сянка.

— Срещнах обаче друг. Нека просто кажем, че го оставих да си живее живота и отплавах. — Нейт се отърси от обзелото го настроение и болките на миналото. — Затова пък имах кратка, ала незабравима връзка с прелестната Лайла.

Меган отвори широко очи.

— Ти и Лайла?

— Точно преди да си тръгна от острова. Беше решила да ме подлуди. — Той въздъхна при този спомен. — Много я бива в това отношение.

Но те двамата се държаха толкова естествено, когато бяха заедно, помисли си Меган. Толкова спокойни, такива добри приятели.

— Толкова си прозрачна, Мег. — Нейт се разсмя и обгърна раменете й. — Ние не бяхме като Ромео и Жулиета. Целунах я няколко пъти и положих всички старания, за да я убедя да направим нещо повече. Само че тя не искаше. И не ми разби сърцето. Е поочука го малко, може би — добави той.

— А Макс не се ли притеснява?

— Че защо? Лайла е негова. Дори да бяхме имали някоя разтърсваща любовна връзка — което не стана — пак щеше да е като тлееща клечица кибрит в сравнение с това, което те изживяха.

Тук беше прав. Всяка една от сестрите Калхун си бе намерила истинската половинка.

— Въпреки това е много интересно — каза тя тихо. — Всички тези преплетени връзки.

— Ти за мен ли мислиш, или за себе си?

Меган се стегна, усетила, че седи плътно до него, а ръката му обгръща раменете й.

— Това не е въпрос, който ще обсъждам.

— Още ли те боли? — Нейт я притисна, за да я успокой. — От всичко, което чух за Дюмонт, мисля, че не си струва да страдаш заради него. Успокой се — добави той, когато тя трепна и понечи да се изправи. — Това ще отмине. Нощта е толкова прекрасна, за да отваряме стари рани. Я по-добре ми разкажи, как успяха да те впримчат да се заемеш с онази стара счетоводна книга.