Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 33

— Да, наистина. Ами…

— Недей да бягаш. Искаше да се поразходиш из градината. — Той се усмихна и се пресегна, за да откъсне един бледорозов божур. — Тъй като вече е почти полунощ, мисля, че времето е много подходящо.

Тя прие цветето и си забрани да попада под очарованието на този мъж.

— Наслаждавах се на цветята. Никога не ме е бивало особено да ги отглеждам.

— Трябва да им отдадеш сърцето си, както и да им осигуриш вода и тор.

Косата й бе пусната и се стелеше по раменете. Все още бе в строгото синьо сако и панталоните, които носеше по време на вечеря. Жалко, каза си Нейт. Щеше да е в духа на нощта, много подходящо за настроението му, ако бе в ефирна рокля. Но пък Меган О’Райли не бе от жените, които обикалят градините нощем в ефирни копринени рокли.

Не би си го позволила.

Единственият друг начин да се противопостави на тези пронизващи сиви очи, освен да избяга като глупачка, беда довърши започнатия разговор.

— Значи ти се занимаваш и с градина, освен че плаваш и цитираш класиците, така ли? — попита го тя.

— Обичам цветята, както и много други неща. — Той постави ръка върху божура, който Меган стискаше, и го вдигна към себе си така, че да се наслади и на неговия, и на нейния аромат. Усмихна й се над нежния цвят.

Усети, че бе в клопка, сякаш бе попаднала в бавен сън, някъде между мъжа и луната. Уханието на градината се надигна и завихри във въздуха, сякаш подето от ветреца, и нежно нахлу в ноздрите й. По лицето й пропълзяха сенки и подчертаха скулите и брадичката, подтикнаха я да вдигне поглед към устните му, приканващо извити.

Сякаш бяха съвсем сами, откъснати от действителността и задълженията на ежедневието.

Просто един мъж и една жена сред цветята и нощните сенки, заслушани в серенадата на далечното море.

Тя сведе очи, сякаш, за да разруши магията на мига.

— Учудена съм, че ти е останало време за цветя и поезия покрай всички тези пътувания.

— Винаги можеш да намериш време за това, което си струва.

Магията на нощта не му бе убягнала. Но пък Нейт обичаше подобни моменти. Имало бе случаи, когато бе наблюдавал как водата се надига също като свит юмрук, когато се бе вслушвал в изкусителната песен на сирените, понесла се през мъглата — той вярваше в магията. Защо иначе щеше да чака в градината, откъде можеше да знае, че Меган ще се появи.

Пусна цветето и пое свободната й ръка, за да вплете пръсти с нейните, преди тя да бе измислила причина защо не трябва.

— Повърви с мен, Мег. Не бива да пропиляваме подобна нощ.

— Ще се връщам. — Погледна назад точно когато повя лек бриз. Цветчетата на вистерията сведоха глави.

— След малко.

Тя тръгна до него през приказната градина, стиснала цвете в едната си ръка, косата й обсипана с нежни венчелистчета.

— Аз… Трябва да погледна Кевин.

— Да не би момчето да има проблеми, когато спи?

— Не, но…

— Кошмари?

— Не.

— Това е добре. — За него това беше достатъчен отговор и Нейт пое по тясната пътека. — Значи, когато някой мъж флиртува с теб, ти подвиваш опашка и бягаш.

— Разбира се, че не бягам. Само че не се интересувам от флиртове.