Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 36

— Разтърсена, Меган се отдръпна и се изправи. — За мен няма да бъде достатъчно. И преди съм желала. — Изпъна се, тръпнеща на лунната светлина, с развяна от вятъра коса, очите и диви и изпълнени със страх.

Натаниъл се прокле, а след това прокле и нея за твърдостта й.

— Аз не съм Дюмонт. А ти не си седемнадесетгодишно момиче.

— Много добре знам коя и каква съм. Но не знам ти кой си.

— Опитваш се да се измъкнеш, Меган. Ние с теб се познахме още от първия миг.

Тя отстъпи крачка назад, защото знаеше, че бе прав. Защото това я ужасяваше.

— Това, за което говориш, е физическо привличане.

— Може би говоря за съдба. — Каза го тихо и също се изправи. Беше я изплашил и се презираше. Да притесниш уязвима жена е едно, но да я плашиш — съвсем друго. — Имаш нужда от време да помислиш за това. Аз също. Ще те изпратя.

Меган протегна ръка, за да го спре.

— И сама мога да се прибера. — Врътна се и затича по обляната от лунната светлина пътека.

Той изруга тихо. Седна отново, извади нова пура и я запали. Нямаше смисъл да си ходи. Вече знаеше, че няма да може да заспи.

Късно на следващия следобед, когато някой почука на вратата на кабинета й, Меган вдигна глава от счетоводните книги.

— Влез.

— Извинявай, че те прекъсвам. — Коко пъхна глава в стаята. Меган с изненада забеляза, че този път гладката й коса бе абаносово черна. Очевидно жената сменяше цвета си също толкова често, колкото и настроенията. — Не си ставала дори за обяд — каза Коко и внесе огромен сребърен поднос, грижливо подреден.

— Не се притеснявай. — Меган погледна часовника и с изненада установи, че минава три. — Имаш достатъчно работа и без да се грижиш за мен.

— Това си е част от обслужването. — След като постави подноса на масичката, Коко започна да сервира. — Не можем да ти позволим да пропускаш храненето. — Тя погледна към монитора, към отворените книги, калкулатори и прилежно подредените папки. — Мили Боже, колко много цифри. Цифрите винаги са ме притеснявали.

— Не бива да им се оставяш те да диктуват положението — каза Меган през смях. — Щом разбереш, че едно и едно правят две, можеш да сметнеш всичко останало.

Коко се вгледа в екрана, без да крие съмнението си.

— Щом казваш, скъпа.

— Тъкмо приключвах първото тримесечие на „Шипшейт“. Истинско предизвикателство.

— Радвам се, че мислиш така. — Коко се извърна от екрана и цифрите, преди да я бе заболяла главата. — Само че никой от нас не иска да се преуморяваш. Приготвила съм ти леден чай и чудесен комбиниран сандвич.

Храната имаше много апетитен вид, особено след като не можа да хапне нищо на закуска. Това бе закъснелият ефект от снощния сблъсък с Натаниъл.

— Много ти благодаря, Коко. Извинявай, че заради мен си остави работата.

— О! — Коко махна веднага с ръка, а Меган стана, за да си вземе чинията. — Хич не си го и помисляй. Честно да ти призная, скъпа, трябваше да я оставя — и да се махна от онзи тип.