Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 25

Тя се подпря на стената и остави хладния въздух да перне бузите й. От другата страна на мостика децата се бяха сгушили с надеждата Моби Дик да се покаже отнякъде. Загледа скалите, ала те се поклащаха напред-назад и Меган затвори очи, за да се скрие.

Въздъхна и започна да съставя сложна тригонометрична задача наум. Странно, но докато стигна до решението, стомахът й вече се бе успокоил.

Сигурно защото бе била със затворени очи, помисли си тя. Само че нямаше начин да ги държи затворени в продължение на три часа, не и когато имаше три малки деца, за които носеше отговорност.

Само за опит отвори едното си око. Яхтата продължаваше да се клатушка, ала Мег прие движението спокойно. В следващия момент забеляза, че децата ги нямаше на прозореца и я обзе паника. Скочи, напълно забравила, че й бе лошо, но ги мерна на мостика с Натаниъл.

Браво, много добре, каза си отвратена тя, стой си, без да смееш да мръднеш, а Натаниъл ще управлява кораба и ще забавлява трите деца. Стегна се, готова да усети нов пристъп на гадене, и направи крачка.

Не усети нищо.

Намръщи се, направи още една крачка, а след нея още една. Усети лека слабост, ала вече не бе отпусната, безсилна и обляна в студена пот. Реши да се подложи и на най-страшното изпитание, затова погледна през прозореца към разбунтувалото се море.

Усети леко потръпване, но то бе едва доловимо. Всъщност, каза си Мег, дори й стана приятно, все едно че яздеше кон. Изпълнена с удивление, погледна хавлиените ленти на китките си.

Натаниъл я погледна през рамо. Цветът на лицето й се бе върнал, забеляза той. Сега бе като бледа праскова, а зелен оттенък нямаше.

— По-добре ли си?

— Да. — Тя се усмихна и се опита да потисне притеснителността си с лекотата, с която лентите бяха потиснали морската болест. — Благодаря ти.

Нейт я изчака да облече децата в якетата. Насред Атлантическия океан лятото го нямаше.

— Първия път, когато отплавах, ни застигна вихрушка. Прекарах най-ужасните два часа в живота си, докато се превивах през перилата. Хайде, ела. Поеми руля.

— Руля ли? Че аз не мога.

— Естествено, че можеш.

— Хайде, мамо. Много е забавно. Наистина.

Подтиквана от трите деца, Меган се озова на мостика, гърбът й притиснат в гърдите на Натаниъл, ръцете й покрити от неговите.

Всяка клетка в тялото й започна да пулсира. Тялото на Нейт бе като желязо, а ръцете му излъчваха увереност и спокойствие, Тя усети мириса на море през отворените прозорци. Колкото и да се стараеше да се съсредоточи във вълните, които се разбиваха около тях, не можеше да забрави за присъствието му. Брадичката му се отриваше в главата й, сърцето му биеше леко и равномерно до гърба й.

— Човек е най-спокоен, когато държи нещата пол контрол — отбеляза той и Мег измърмори нещо в знак на съгласие.

Само че в този момент тя не държеше нещата под контрол.