Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 27

— Красиви бяха, нали?

Тя се обърна към Натаниъл с блеснали очи.

— Невероятни. Дори нямах представа. Снимките и филмите съвсем не успяват да предадат истинското им величие.

— Нищо не е същото, като да видиш и опиташ сам. — Той изви едната си вежда. — Добре си, нали?

Меган се засмя и погледна китките си.

— Още едно чудо на чудесата. Никога не бих предположила, че от подобно нещо би имало смисъл.

— „Много са нещата под небето и земята, Хорацио.“

Пират, облечен в черно, да цитира „Хамлет“!

— Така излиза — измърмори тя. — Ето ги и Кулите. — Мег се усмихна. — От дясно.

— Бързо учиш, сладурче. — Нейт даде бърза заповед и „Мореплавател“ се насочи към спокойните води на залива.

— От колко време плаваш?

— Цял живот. Избягах навремето, на осемнадесет, за да се постъпя в търговския флот.

— Избягал си? — Тя отново се усмихна. — Приключения ли търсеше?

— Свобода. — Едва изрекъл думата, той се обърна, за да може да настани корабчето гладко и безпроблемно на обичайното му място.

Меган се зачуди защо ли момче на осемнадесет ще търси свобода. Замисли се, че и тя на тази възраст бе все още дете, което чакаше дете. Сама бе захвърлила свободата си. Сега, почти десет години по-късно, никак не съжаляваше. Не и след като цената на тази свобода бе била синът й.

— Може ли да слезем долу и да пийнем по нещо? — Кевин подръпваше ръката на майка си. — Всички сме жадни.

— Да, разбира се, веднага ще ви завела.

— Ние и сами можем да отидем — обясни Алекс. Той знаеше, че вече бяха прекалено големи, за да имат нужда от човек, който да ги наглежда непрекъснато. — Аз нося и пари, и всичко. Просто искаме да поселим долу и да погледаме как пътниците слизат.

— Добре, може, но да останете вътре. — Меган се загледа след хукналите малчугани. — Толкова рано започват да разперват криле.

— Твоето момче още дълго ще долита при теб.

— Надявам се. — Спря се, преди да бе казала останалото, което й беше на езика. „Той е всичко, което имам.“ — Кевин прекара страхотно. И аз също. Благодаря.

— Удоволствието беше мое. — Сега бяха сами на мостика, яхтата бе обезопасена, вързана за брега, а туристите бавно слизаха. — Ще дойдеш пак.

— Едва ли ще успея да държа Кевин далече. Трябва да слизам с тях.

— Те са добре. — Нейт пристъпи към нея, преди тя да успее да се отдръпне. — Знаеш ли, Мег, забравяш нервността си, когато децата са някъде наблизо.

— Не съм нервна.

— Мяташ се като риба на сухо. Бе истинско удоволствие да наблюдавам лицето ти, когато видя първия кит. За мен е винаги удоволствие да те видя, но одеве се смееше и вятърът разбъркваше косата ти, бе толкова прекрасна, че сърцето ми замря. — Той направи още една стъпка и я притисна към кормилото. Постъпката му може и да не беше съвсем честна, ала щеше да мисли за това по-късно. Как би могъл да я забрави, докато бе притисната с гръб към него, ръцете й меки и несигурни под неговите. — Ти и сега си също толкова красива. С тези прелестни очи. Имаш най-красивите сини очи, които някога съм виждал. А кожата ти е сякаш от праскови и сметана. — Нейт повдигна пръст към бузата й и я погали. На Меган й се стори, че бе стъпила върху оголена жица. — На човек му се иска да те вкуси и никога повече да не те пусне.