Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 23

Меган понечи да го прекъсне и внимателно да обясни да не тормози господин Фюри, но Натаниъл вече отговаряше на въпросите, докато настаняваше Джени на коляното си и насочваше пръста на Алекс по линиите на картата.

Пират или не, помисли си тя, определено имаше подход към децата.

— Готови сме да вдигаме котва, капитане.

Натаниъл кимна на моряка.

— Четвърт назад. — Все още с Джени на ръце, той се приближи към руля. — Изведи ни оттук, капитане — каза й Нейт и насочи изпълнените с нетърпение детски ръчички в правилната посока.

Меган бе завладяна от любопитство. Приведе се, за да разгледа инструментите. Дълбочинни сонди, сонар, радиостанция. И тези, както и другите прибори, й бяха напълно чужди, все едно че се намираше в пилотската кабина на космически кораб. Тя бе жена от равнините.

Докато лодката се отделяше бавно от доковете, стомахът й отново се обърна, за да й напомни какво предстои.

Меган потисна гаденето, раздразнена от себе си. Всичко това бе на психическа основа, опита се да се убеди тя. Глупава слабост, която можеше да се преодолее със силата на волята.

Освен всичко друго, бе взела цели две хапчета против морска болест, така че съвсем логично бе да не й прилошава.

Децата се развикаха, когато корабчето направи широк завой в залива. Стомахът й отново се разбунтува.

Алекс се прояви като изключително щедър приятел и позволи на Кевин да надуе сирената. Меган се загледа през прозореца към спокойните гладки води на залива Френчмън.

Каква красота, каза си тя. И дори не се клатушкаха.

— Можеш да видиш Кулите от щирборда — каза Натаниъл.

— Там са — заяви Джени. — Щирборда е от дясната страна, а бакборда е ляво.

— Кърмата е отзад, а носът — отпред — продължи Алекс, за да не остане по-назад. — Всички знаем за лодките.

Меган зарея поглед към скалите, за да потисне новия каприз на стомаха си.

— Ето ги, Кевин. — Тя стисна месинговия парапет под прозореца, за да не падне. — Имаш чувството, че са пораснали от скалите.

Наистина приличаха на замък, каза си Мег, докато ги наблюдаваше със сина си, застанал до нея. Кулите се издигаха към синьото лятно небе, а по сивите скали проблясваха малки парченца слюда. Дори скелето за ремонтните работи и дребните, прилични на мравки фигури, не можеха да развалят приказната гледка. Приказка, каза си Меган, ала тя си имаше и тъмна страна.

А това, реши тя, я правеше още по-интригуваща. Нищо чудно, че Слоун с неговата любов към сградите я обожаваше.

— Такава гледка можеш да видиш на някой самотен ирландски бряг — каза Натаниъл зад нея. — Или на някоя мъглива шотландска скала.

— Да. От морето изглежда още по-впечатляващо. — Очите й се насочиха към Кулата на Бианка. Мег потръпна.

— Искаш ли да си сложиш якето? — попита той. — Ще стане студено, щом излезем в открито море.

— Не, не ми е студено. Просто се замислих. След като чуеш всички истории за Бианка, не можеш да не си представиш какво е било.

— Седяла на скалите и го чакала. Чакала Крисчън. И мечтаела — предполагам обзета от чувство на вина, тъй като била истинска дама. Но благоприличието има толкова шанс, колкото и снежна топка, попаднала в ада на любовта.