Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 17

Този тон й бе познат, тази ясно доловима, типично мъжка нотка на флирт. Грижливо изгражданите защитни рефлекси веднага се задействаха също като тежката врата на трезор.

— Не ми плащате за усмивката.

— Предпочитам я безплатно. Как реши да станеш счетоводител?

— Имам усет към цифрите. — Тя отвори главната счетоводна книга на бюрото, а след това извади калкулатор от куфарчето.

— Както и онези, дето събират наддаванията. Имах предвид защо я избра.

— Защото е стабилна професия. — Меган започна да обработва цифрите с надеждата да го накара да я остави на мира.

— И защото при цифрите няма нищо подвеждащо.

Тя не обърна внимание на думите му и на веселата нотка в гласа му. Погледна го изпод вежди и си намести очилата.

— Счетоводната работа изисква много логика, господин Фюри, но логиката в никакъв случай не изключва изненадите.

— Щом казваш. Слушай, въпреки че и двамата сме попаднали при семейство Калхун през задния вход, вече сме част от това семейство. Не смяташ ли, че е малко глупаво да ме наричаш „господин Фюри“?

В усмивката й имаше толкова топлота, колкото и в разразила се над Атлантика ледена вихрушка.

— Не смятам.

— Аз ли съм причината, или просто си решила, че трябва да смразяваш всички мъже с този тон?

Търпението, за което бе убедена, че притежава в огромно количество, бе на изчерпване.

— Дошла съм да ви водя счетоводството. Това е единствената причина.

— И никога ли не си се сприятелявала с клиент? — Той дръпна за последно от пурата си и я загаси. — Знаеш ли, при мен има нещо много странно.

— Убедена съм, че сам ще ми кажете какво е то.

— Точно така. Мога да проведа приятен разговор с жена, без съм изкушен да я метна на леглото и да и разкъсам дрехите. Ти наистина си невероятно изкусителна, Мег, ала съм напълно в състояние да контролирам първичните си инстинкти, Мег, особено когато ясно ми показват, че трябва да престана.

Сега вече тя се почувства смешна. Съзнаваше, че се бе държала грубо, или поне доста неприятно, още от момента, в който се запознаха. Защото, не можеше да не признае пред себе си, че начинът по който реагираше на него, я караше да се чувства неловко. Но какво пък, по дяволите, той беше този, който я гледаше така, сякаш всеки момент се готвеше да я схруска.

— Извинявай. — Извинението й бе съвсем искрено, макар и малко сковано. — В момента се налага да се приспособявам към прекалено много неща и не съм твърде сърдечна с хората. А и начинът, по който ме гледаш, ме притеснява.

— Което си е истина, си е истина. Ала не можеш да виниш един мъж за това, че гледа. За всичко останало е необходима покана — изречена по елин или друг начин.

— Тогава да разведрим обстановката и да започнем отначало, но още от сега ти казвам, че няма да постеля под краката ти килимче за добре дошъл. И така, Натаниъл… — изрече името му с усмивка. — Мислиш ли, че можеш да изровиш отнякъде авансовите плащания?

— Ще ги изровя. — Той оттласна стола си назад. Колелата спряха в мига, в който тънко остро гласче изписука от болка, а Меган се стресна и разпиля документите. — По дяволите, изобщо забравих, че си тук. — Нейт се наведе и пое на ръце гърчещо се и хленчещо черно кученце. — Непрекъснато спи, затова или се препъвам в него, или му настъпвам опашката — обясни той на Меган, докато кутрето бясно ближеше лицето му. — Ако се опитам да го оставя у дома, започва да плаче, докато най-сетне се предам и го взема с мен.