Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 18

— Колко е сладък. — Вече бе протегнала ръка да го погали. — Много прилича на кученцето на Коко.

— Същото котило. — Тъй като веднага забеляза нежността в очите на Меган, той й подаде кутрето през бюрото.

— Какъв си ми сладък. Хубавец малък.

Докато гукаше на кучето, Нейт забеляза, че защитната маска се стопи. Беше забравила да се държи делово и хладно и наяве излезе женствена топлота — ръцете й милваха козината на кучето, усмивката й бе лъчезарна, мека, а очите й грееха от удоволствие.

Не биваше да забравя, че това поведение бе само за домашния му любимец, не за него.

— Как се казва?

— Доги.

Тя вдигна поглед от изпълнените с обожание очи на животното.

— Доги ли? Това ли му е името?

— На него му харесва. Ей, Доги. — Щом чу гласа на господаря си, кучето веднага кривна глава на една страна и излая. — Ето, виждаш ли?

Тя се засмя и го гушна под брадата си.

— Доста прозаично име.

— Напротив. Ти колко кучета познаваш, кръстени „Доги“?

— Добре, съгласна съм. Ти сега слизаш долу и хич не си въобразявай, че ще те оставя да докопаш тези документи.

Натаниъл подхвърли една топка и Доги хукна след нея във възторг.

— Сега вече си има занимание — каза той и заобиколи бюрото, за да й помогне да събере разпилените документи.

— Не мислех, че си от хората, които биха гледали куче.

— Винаги съм искал да си имам. — Нейт коленичи до нея и започна да тъпче бележките в кутията от пури. — В интерес на истината, едно време, като дете, си играех с предците на Доги у семейство Брадфорд. Само че когато си на кораб е много трудно да се грижиш за куче. Тогава си имах птица.

— Птица ли?

— Папагал. Купих го на Карибите преди около пет години. Затова си взех Доги. Бърди може и да го изяде.

— Сега пък Бърди? — Меган вдигна поглед и смехът замря в гърлото й. Защо този мъж винаги се оказваше по-близо, отколкото бе предполагала? И защо тези негови пронизващи погледи я караха да тръпне?

Очите му се спряха на устните й. Неуверената усмивка все още бе там, каза си той. Имаше нещо много привлекателно в тази нейна срамежливост, обвита в самоувереност за пред другите. Сега очите й вече не бяха хладни, а предпазливи. В тях не бе стаено очакване, каза си Нейт, а готовност да се отдръпне. Колко примамливо!

Само за да опипа почвата, той протегна ръка и бутна една непокорна къдрица зад ухото й. Тя скочи от стола, сякаш я бе лизнал огнен пламък.

— Много лесно се плашиш, Меган. — Нейт затвори капака на кутията от пури и се изправи — Ала единственото ми утешение е, че знам, че мога да те притесня.

— Няма такова нещо. — Не посмя да го погледне, докато изричаше тези думи. Не бе опитен лъжец. — Ще взема всичко това с мен, надявам се нямаш нищо против. След като подредя нещата, ще ти се обадя, или на теб, или на Холт.