Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 15

Затова извади куфарчето си, провери съдържанието му още веднъж и се упъти навън, към колата, която Слоун й бе оставил.

Автомобилът вървеше като нов, благодарение на уменията на Кейкей. Меган подкара по виещия се път към селото.

Ясните сини води на залива я привличаха неудържимо, пъстри тълпи туристи се разхождаха по стръмните улици. Лъскавите стоки по витрините не я изкушаваха да спре и да пообиколи.

Ходеше на пазар единствено когато бе напълно необходимо, никога за развлечение.

Някога, това наистина бе много отдавна, толкова обичаше да зяпа по витрините, да си достави удоволствието да си купи нещо ненужно, просто така, заради тръпката. Беше се радвала на безкрайните празни летни дни, когато единственото й развлечение бе да рее поглед в облаците и да слуша воя на вятъра.

Само че това бе преди да загуби младежката си невинност, преди да се появят отговорностите.

Край доковете забеляза надпис „Шипшейп Турс“. На сух док бяха извадени две лодки, а „Мореплавател“ и „Кралицата на островите“ не се виждаха.

Сви с досада вежди. Беше се надявала да завари Холт, преди да потегли на плаване. Но нищо, защо пък да не надникне в малката сграда с лъскав ламаринен покрив, където им беше офисът. Все пак „Шипшейп“ й бяха клиенти.

Меган спря зад един безкрайно дълъг кабриолет. Възхити се на чистите линии на автомобила, на лъскавата му черна боя, която подчертаваше белия салон.

Постоя там за момент, заслони очи от слънцето, загледана в две великолепни шхуни, които пореха водите на залива с вдигнати ръждиво оранжеви платна, по палубите им накацали множество туристи.

Мястото бе невероятно красиво, въпреки че и мирисът на вода, и всичко наоколо й бе чуждо и непривично, в сравнение с нещата, които я бяха заобикаляли цял живот. Лекият бриз бе свеж и разнасяше мириса на море и причудливи аромати от кухните на ресторантите наоколо.

Можеше да е щастлива тук, каза си Меган. Не, щеше да е щастлива. Изпълнена с решителност, тя се обърна към сградата и почука на вратата.

— Да. Отворено е.

Вътре бе Натаниъл, вдигнал крака на старото метално бюро, върху което цареше невероятен хаос, и стискаше телефонната слушалка между ухото и рамото си. Джинсите му бяха скъсани на коляното и омазани с нещо като моторно масло. Гъстата му махагонова коса бе разбъркана от вятъра. Той изви пръст, за да й каже да влезе, а очите му я проучваха преценяващо, докато продължаваше разговора.

— Тиково дърво е най-добрият ти избор. Имам достатъчно на склад и ще завърша палубата за два дни. Не, моторът има нужда от сериозен ремонт. Не, още има живот в него. Никакъв проблем. — Нейт взе от пепелника обилно димяща пура. — Ще ти звънна, щом свършим. — Затвори и стисна пурата между зъбите си. Странно, каза си той, мислеше си за Меган О’Райли тази сутрин и в представата му изглеждаше точно както в този момент. Изтупана, красивата руса коса прибрана, лицето й спокойно и хладно. — Просто минаваш насам ли?

— Търсех Холт.

— Излезе с „Кралицата“. — Без да бърза, Натаниъл погледна водолазния часовник на китката си. — Ще се върне чак след час и половина. — Ъгълчетата на дръзките му устни отскочиха нагоре. — Май ще трябва да ме изтърпиш.