Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 14

Прокара пръст. Сега вече усети тръпка. Дори не бе тръпка, а ясно доловимо трепване.

— Не вярвам в гледането на ръка.

— Не е и нужно. Срамежлива — каза тихо Нейт. — Чудех се за това. Страстта е скрита там, отдолу, но потисната. — Палецът му нежно се плъзна по Венериния хълм. — Или пък пренасочена. Струва ми се, че ти би предпочела да я определиш като пренасочена. Съсредоточена в постигане на целите, практична. Решенията ги взимаш с ума, независимо какво ти подсказва сърцето. — Очите му се вдишаха към нейните — Близо ли съм?

Прекалено близо, помисли си тя и отдръпна спокойно ръка от неговата.

— Много интересна игра, господин Фюри.

Очите му се смееха, без да се откъсват от нея, докато пъхваше палци в джобовете.

— Нали?

До обяд на следващия ден Меган вече бе приключила с настаняването. Сърце не й даде да откаже молбата на Кевин да прекара деня със семейство Брадфорд, въпреки че след като синът й излезе, тя остана съвсем сама.

Всъщност просто не бе свикнала да има свободно време.

Отиде набързо до фоайето на хотела с надеждата да убеди Аманда да й позволи да прегледа счетоводните книги, но не се подучи. Усмихнатата приятна рецепционистка й обясни, че Аманда е в западната кула, та да се справи с някакъв малък проблем, който бил възникнал.

Коко също никаква я нямаше Меган тъкмо бе застанала пред вратата на кухнята, когато съвсем ясно чу трясъка на тенджери и развълнувани гласове.

Тъй като Лайла се бе върнала към работата си на биолог в парка, а Кейкей бе в магазина си в града, Меган наистина бе останала съвсем сама.

В къща, огромна като Кулите, можеше да се почувстваш като единствения човек на самотен остров.

Защо да не почете, реши тя, или пък да поседи на слънце на някоя от терасите и да се наслади на гледката. Можеше да обиколи първия етаж, където бяха апартаментите на семейството и да провери как вървят ремонтните работи. Защо пък да не подосажда на Слоун и Трент, каза си с въздишка тя, докато двамата се опитват да свършат някоя работа?

Не й се искаше да притеснява Макс в кабинета му, защото знаеше, че работи над книгата си. А вече бе прекарала цял час в детската в игра с бебетата и не й се ходеше отново.

Помота се из стаята си, изпъна и без това съвършено гладката кувертюра на прекрасното легло с четирите високи подпори. Останалата част от нещата й бяха пристигнали тази сутрин и, каквато си бе организирана, успя да разопакова всичко. Една част от дрехите й бяха грижливо закачени в гардероба от палисандрово дърво, а друга — сгънати в скрина в стил „чипъндейл“. Снимките на семейството й, подредени в рамки, се усмихваха от масата със сгъваеми крила, поставена под прозореца.

Обувките й бяха строени в редица, бижутата прибрани, а книгите — натрупани на една лавица.

Ако не намереше какво да прави, щеше да полудее.