Читать «Джим Тайфуна» онлайн - страница 136

— Изпуснал го е, казваш. Тогава защо веществото не се е взривило и не е отнесло къщата чак до Хобокън?

Тя безпомощно погледна към племенника си, който зарови пръсти в буйната си коса и забели очи, сетне обясни:

— За съжаление се оказа, че съм допуснал малка грешка при съставянето на формулата, чичо Питър. Още утре ще започна нови опити. Питам се дали тринитро…

Господин Пет нададе вик и размаха юмруци, сякаш беше изпаднал в нервна криза.

— Години наред издържам този търтей, този лешояд, и си мисля, че върши големи работи, а той е измислил експлозив, който не се взривява. — Обвинително размаха пръст към изобретателя и продължи да крещи: — Наистина ще започнеш още утре, но не нови опити, а работа в моята кантора. За пръв път ще научиш какво е с труд да изкарваш прехраната си. А опити прави колкото щеш, но след края на работното ти време. Отдавна трябваше да предприема тази стъпка. — Той войнствено огледа смълчаната се тълпа. — Предлагам всички да си легнете и да не вдигате повече шум, за да могат някои хора да подремнат. А вие си вървете у дома — посъветва той детективката.

Но неустрашимата госпожица нямаше намерение да се предава. Проследи с поглед паническото бягство на гениите, предвождани от Уили Партридж, видя как госпожа Пет и Огдън побързаха да излязат, но самата тя отказа да напусне полесражението.

— Не б’дете груб, гос’ин Пет — заяви спокойно. — И аз кат’ другите имам нужда от сън, ’баче тррябва д’остана тук. Една дама ш’дойде да разпознае тоз тип. Преследва го зарад’ нещо.

— Кого? Скинър ли?

— Съмнявам се туй д’му е истинското име.

— Какво е сторил?

— Прредстава с’нямам. Дамата ш’обясни.

Някой яростно позвъни на вратата.

— Тва ще да е тя — каза госпожица Тримбъл. — Кой ш’отвори? Аз трябва д’охранявам тоз човек.

— Аз ще отида — обади се Ан.

Господин Пет се приближи до Крокър-баща и окуражително го потупа по рамото:

— Не знам какво си извършил, Скинър, но съм на твоя страна. Не познавам по-голям почитател на бейзбола и ще направя всичко възможно да те спася от затвора.

— Очаква ме нещо по-страшно — печално промълви Бингли Крокър.

В библиотеката влезе висока жена, притежаваща страховита хубост. Погледът й попадна върху така наречения Скинър. Втренчи се в боядисаното му лице, приближи се и внимателно го разгледа.

— ’Зпознавате ли го, гос’жо? — попита детективката.

— Бингли!

— Тва ли е човекът, когот’ търсите?

— Това е съпругът ми!

— Зарад’ туй не мога да го аррестувам — разочаровано промърмори госпожица Тримбъл. Прибра револвера в дълбините на пазвата си и смръщи вежди. По всичко личеше, че е в отвратително настроение. — Май ш’си вървя. Таквоз чудо не ми се беше случвало. ’Зпращат ме да дебна банда мошеници и след кат’ цяла нощ не мигвам да’г следя, излиза, че тва е мило семейно търржество. — Посочи с палец към Джими: — Слушайте, тоз човек твърди, че е син на онзи човек. Тъй ли е?

— Да, това е завареният ми син Джеймс Крокър.

Ан едва чуто възкликна, но гласът й беше заглушен от презрителния възглас на госпожица Тримбъл.