Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 65

Казарил малко се изненада, когато един ден момчето и учителят му се приближиха към него на път за лекия обяд. Ако се съдеше по зачервените им лица, явно бяха в разгара на поредния си ожесточен спор.

— Лорд Каз! — поздрави го задъхано Теидез. — Нали и мечемайсторът на стария провинкар също е водил пажовете в кланицата да убиват младите бикове — за да ги учи на храброст в истински бой, а не това, това, танцуване насам-натам из ринга за дуели!

— Ами, да…

— Видяхте ли, какво ви казвах аз! — извика Теидез на ди Санда.

— Ние се упражнявахме и в ринга — незабавно допълни Казарил, от солидарност, в случай че ди Санда имаше нужда от такава.

Учителят на Теидез изкриви лице в гримаса.

— Бикоборството се е практикувало по селата, царевич. И е неподобаващо занимание за младежите от знатни семейства. Вие сте роден, за да бъдете джентълмен — най-малко! — а не чирак на някой касапин.

През последните години провинкарата не държеше мечемайстор в замъка, така че се беше погрижила учителят на царевича да разбира и от изкуството на меча. Казарил, който бе наблюдавал от време на време тренировките им, беше останал приятно изненадан от прецизността на ди Санда. Човекът владееше меча доста добре, макар да бе далеч от истинското майсторство. Мечът като спорт. Като джентълменско занимание. Дори освен изброеното да познаваше и отчаяните, брутални трикове, които запазваха човешкия живот на бойното поле, то не ги беше показал на повереника си.

Казарил се усмихна криво.

— Мечемайсторът не ни обучаваше за джентълмени. Учеше ни да бъдем войници. В полза на този стар метод мога да кажа следното — не съм виждал досега бойно поле, което да не прилича много повече на кланица, отколкото на ринг за фехтовка. Беше грозна картинка, но ни научи на занаята ни. А и нищо не се губеше. Не мисля, че за биковете е било от значение как ги е застигала смъртта, дали след едночасова гонитба с някой глупав хлапак с меч в ръка, или от удар с чук по главата. — Самият Казарил се беше стремил да не протака излишно процедурата, за разлика от други младежи, които се впускаха в опасна и грозна игра с подлуделите животни. След известна практика се беше научил да убива добичето си с един удар на меча, почти толкова бързо и чисто, колкото би го направил и опитен касапин. — Признавам все пак, че на бойното поле не ядяхме убитото от нас, освен конете понякога.

Ди Санда изсумтя неодобрително на опита му за остроумие.

— Утре сутрин може да изкараме соколите, милорд, ако времето се задържи хубаво. И ако най-после се справите със задачите си по картография.