Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 282

Ди Баошия се усмихна победоносно.

— Пристигне ли, всичко ще е приключило. Събитията се развиват много по-бързо, отколкото той — или който и да било всъщност — може да е очаквал. — Косият поглед, който хвърли на Казарил, издаваше респект, примесен със страхопочитание.

— Дано да е така — рече Казарил. — Не трябва да го подбуждаме към действия, от които не би могъл да отстъпи на по-късен етап. — Ако две страни, и двете прокълнати, се сблъскаха в гражданска война, беше напълно възможно да я изгубят и двете. Това би било съвършената кулминация на смъртния дар на Златния генерал — целият Шалион да се срине в агония, сам покосил себе си. Победата се състоеше в това така да се надхитри противопоставянето, че да се избегне проливането на кръв. Макар че, когато Бергон изведеше Изел извън сянката, това едва ли щеше да се отрази на Орико, който щеше все така да тъне в нея, а ди Жиронал щеше да сподели съдбата на царина, който го бе издигнал… „А какво ще стане с Иста?“ — Колкото и грубо да звучи, много зависи от това кога ще умре царинът. Възможно е да се залежи. — Проклятието със сигурност щеше да отреди на Орико най-тежката съдба. Това би изглеждало по-благонадеждно указание, ако не съществуваха толкова много начини, по които да се разрази една катастрофа. Менажерията на Умегат ги беше предпазвала, даде си сметка Казарил, далеч не само от влошеното здраве на царина. — В едно по-далечно бъдеще трябва да решим какви отстъпки да предложим на канцлера, които да укротят гордостта му — както преди възкачването на Изел на престола, така и след него.

— Не мисля, че ще се задоволи с някакви си отстъпки, Каз — възрази Пали. — Вече десет години е царин на Шалион във всяко друго отношение, освен по титла.

— Значи няма начин да не се е уморил — въздъхна Казарил. — Някой и друг тлъст кокал за синовете му ще го укроти. Семейната вярност е слабото му място. — Или така поне следваше да бъде заради проклятието, което изкривяваше всяка добродетел в порок. — Отстранете него, но покажете благосклонност към рода му… извадете му зъбите бавно и полека — и готово. — Хвърли поглед към Бетриз, която го слушаше внимателно. Да, можеше да се разчита, че тя ще предаде разговора им на Изел.

В съседната зала Изел и Бергон станаха. Тя се опря на ръката, която той й предложи, и двамата си метнаха по един скришен и срамежлив поглед. Казарил трудно би си представил други двама, които да изглеждат толкова доволни един от друг. Макар че когато Изел влезе в залата за приеми с годеника си и огледа победоносно присъстващите, изглеждаше не по-малко доволна и от себе си. Гордостта на Бергон изглеждаше малко по-замаяна, макар че той отдели време да погледне към Казарил, който тъкмо се надигаше с мъка от стола си, и да му кимне утвърдително.

— Наследницата на Шалион — каза Изел и замълча.