Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 275

— Ти въобще ли не се досети кой е той? Тогава или по-късно?

— Не. Той… той беше запазил самообладание в много по-голяма степен, отколкото самият аз си давах сметка тогава. Виж, от него ще излезе царин, когото си струва да следваш, когато му дойде времето да седне на трона.

Пали погледна напред към Бергон, който яздеше с ди Сулда, и направи свещения знак, сякаш в почуда.

— Още един знак, че боговете са на наша страна. Възможно ли е да се провалим?

Казарил изсумтя горчиво.

— Да. — Помисли си за Иста, за Умегат и за коняря с отрязания език. За опасностите, които грозяха самия него. — И когато ние се провалим, и боговете ще се провалят. — Помисли си, че досега не е бил съвсем наясно с тази реципрочност.

Поне Изел беше в безопасност засега под защитата на вуйчо си, а като Наследница щеше да привлече и други амбициозни мъже на своя страна. Мнозина, и не на последно място Бергон, щяха да я защитават от враговете й, макар че щеше да й е по-трудно да си намери съветници, които да я защитават и от приятелите й… Но каква защита можеше той да подсигури на Бетриз срещу надвисналите опасности?

— Можа ли да опознаеш по-отблизо лейди Бетриз, докато пътувахте с кортежа за Валенда и след това? — попита той Пали.

— О, да.

— Красиво момиче, нали? Сигурно доста сте си поприказвали с баща й, сер ди Ферей?

— Да. Изключително достоен човек.

— И аз съм на същото мнение.

— Тя много се притеснява за него — добави Пали.

— Сигурно. А и той за нея — и сега, и за в бъдеще. Ако… ако всичко се развие добре, тя ще е най-близката приближена на бъдещата царина. Такова политическо влияние може да е много по-ценно за един умен мъж от богатата зестра. Ако има достатъчно акъл да го разбере.

— Няма две мнения по този въпрос.

— Тя е интелигентна, енергична…

— И язди добре освен това — Тонът на Пали беше станал необичайно суховат.

Казарил преглътна и избъбри, полагайки големи усилия гласът му да прозвучи небрежно:

— Как ти се вижда като бъдещата маршеза ди Палиар?

Устата на Пали се кривна нагоре в единия край.

— Боя се, че ще е безсмислено да я ухажвам. Смятам, че е хвърлила око на друг. Поне ако се съди по всичките въпроси, които ми зададе за него.

— О? Кой? — Опита се, за кратко и без успех, да се самоубеди, че Бетриз мечтае, да речем, за ди Ринал или за някой от другите царедворци в Кардегос… ох! Празноглавци, повечето. Малцина от по-младите имаха необходимото богатство или влияние, и нито един ума, за да са й по мярка. Всъщност сега, когато се замисляше по този въпрос, никой от тях не я заслужаваше.

— Беше ми доверено под секрет. Но, според мен поне, определено трябва да я попиташ за това, когато стигнем в Тарион. — Пали се усмихна и смушка коня си напред.

Казарил обмисли многозначителността зад усмивката на Пали и бялата кожена шапка, натикана понастоящем в дисагите му. „Жената, която обичаш, те обича?“ Имаше ли някакви реални основания да се съмнява в това? Съществуваха, уви, повече от достатъчно пречки, които да превърнат това радостно подозрение в тъга. „Твърде късно, твърде късно, твърде късно“. За нейната вярност той можеше да й отвърне само със скръб, погребалната му носилка щеше да е прекалено твърда и тясна за сватбено ложе.