Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 277

Казарил измъкна от мръсните си дисаги пакетчето с документи, увити в коприна и отгоре с мушама, и ги провери за мръсотия и петна кръв. Нищо не беше проникнало през защитните обвивки. Той захвърли мушамата и пъхна пакетчето под мишница. Кастеланът го поведе през двора, където под светлината на факли работниците полагаха последните плочи, и го въведе в една съседна сграда. Минаха през поредица от стаи и стигнаха до просторна зала с плочи по пода и с килими и гоблени по стените за повече уют. Високи железни канделабри с по пет свещи всеки и с прекрасна изработка изпълваха залата с мека светлина. Изел седеше в голямо резбовано кресло до отсрещната стена, в компанията на Бетриз и провинкара, всичките в траурно облекло.

Вдигнаха глави, когато Казарил влезе, жените — с нетърпение, а превалилият средната възраст ди Баошия — с предпазливост. Изелиният вуйчо почти нямаше семейна прилика с по-малката си сестра Иста — фигурата му беше по-скоро набита, отколкото крехка, макар че и той не беше много висок, а и косата му беше червеникава като на Иста, прошарена сега от годините. До него стояха един набит мъж, който трябва да беше секретарят му, и друг, доста възрастен, облечен в петоцветна роба на архисвещен. Казарил го огледа с надежда за някакъв проблясък на божествена светлина, но човекът си беше най-обикновен свещенослужител.

Тъмният облак все така обгръщаше Изел, макар да се кълбеше някак по-мазно и лениво. „Но не за дълго, ако е волята на Богинята“.

— Добре дошъл, кастиларю — поздрави го царевната. Топлотата в гласа й му подейства като милувка по челото, а титлата, която бе предпочела да използва, разчете като скрито предупреждение.

Казарил плъзна ръка по петте свещени точки.

— Богове пет, царевна, всичко е наред.

— Носите ли споразуменията? — попита ди Баошия, приковал поглед в пакета под мишницата на Казарил. И протегна нетърпеливо ръка. — Доста главоболия ни създадоха по време на съветите ни.

Казарил се усмихна леко, подмина го и коленичи пред Изел, като успя, без да дава външен израз на усилията си, да не изпъшка от болка, нито да се прекатури тромаво. Докосна с устни ръцете й, които тя протегна към него, и пъхна в тях пакета с документи, когато тя ги обърна с дланите нагоре.

— Всичко стана, както заповядахте.

Очите й светеха с неприкрита признателност.

— Благодаря ти, Казарил — Вдигна поглед към секретаря на вуйчо си. — Донесете стол за моя посланик, моля. Яздил е дълго и усилно, с малко почивка. — Почна да развива копринената кърпа.

Секретарят донесе един стол с мека тапицерия. Казарил се усмихна доста изкуствено за благодарност и се замисли върху проблема как да разгъне отново ставите си, за да се изправи. В този момент, за негово голямо смущение, Бетриз коленичи от едната му страна, а след нея и архисвещеният коленичи от другата, и двамата успяха с общи усилия да го вдигнат. Тъмните очи на Бетриз го огледаха търсещо, като се помаяха уплашено за миг върху подутия му от тумора корем, но тук и сега можеше само да му се усмихне окуражително.