Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 274

— Момичета? — повтори Казарил. — И лейди Бетриз ли е в безопасност?

— Ами да. И двете цвъртяха като пойни птички, когато ги оставих. Накараха ме да се почувствам като някакъв старчок.

Казарил присви очи към Пали, който беше с пет години по-млад от него, но не каза нищо по въпроса.

— Сер ди Ферей… провинкарата, лейди Иста?

Пали се намръщи.

— Все още са заложници във Валенда. Поощряваха момичетата да заминат.

— Ясно.

Фойкс му донесе паница бобена чорба, гореща и ароматна, а Бергон лично му нагласи удобно възглавниците и му помогна да се облегне на тях, за да се нахрани. Казарил беше смятал, че е гладен като вълк, но едва се насили да преглътне няколко лъжици. Пали настояваше да побързат, докато тъмнината все още прикрива броя им. Казарил се постара да му угоди, като дори позволи на Фойкс да го напъха в дрехите му. Само от мисълта да се озове отново на конски гръб му ставаше зле.

Пред конюшните ги чакаше ескортът им, дузина мъже от ордена на Дъщерята, които бяха тръгнали с Пали от Тарион; чакаше и една носилка, провесена между два коня. Възмутен отначало, Казарил се остави Бергон да го убеди да го качат в носилката и скоро кавалкадата потегли в изсивяващия мрак. Неравните черни пътища и пътеки, по които минаваха, караха носилката да подскача и да се люлее, от което на Казарил постоянно му се повдигаше. След половин час тръскане той се развика за милост и твърдо реши да се покачи на конски гръб. Някой се беше сетил да вземе и един раванлия с лека стъпка и спокоен нрав точно за тази цел и Казарил се качи някак на седлото и стисна и него и зъби да издържи клатушкането, докато заобиколят в широка дъга Валенда и патрулите на окупаторите й.

Следобед, докато се спускаха по някакви гористи склонове към един по-широк път, Пали дойде при него и го изгледа любопитно, някак изпод вежди.

— Чувам, че правиш чудеса с мулета.

— Не аз. Богинята. — Усмивката на Казарил се изкриви. — Изглежда, има подход към мулетата.

— Освен това ми казаха, че си безмилостен с разбойниците.

— Бяхме много и добре въоръжени. Ако ди Жоал не беше насъскал разбойниците срещу нас, те въобще не биха се и опитали да ни нападнат.

— Ди Жоал беше един от най-добрите мечове на ди Жиронал. Фойкс каза, че си го повалил за секунди.

— Това беше грешка. А и той се подхлъзна.

Пали сви устни.

— Не е нужно да го казваш наляво и надясно, между другото — рече той и впери поглед напред между ушите на коня си. — Значи момчето, което си защитил на рокнарийската галера, е бил самият Бергон?

— Да. Отвлечен от наемниците на брат си, както се оказа. Сега вече знам защо ибрийската флотилия толкова държеше да ни застигне.