Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 26

По време на последната им дискусия Дерек не беше изразил мнение. Просто беше отказал да напусне Англия. Причината беше съвсем разумна.

— Само след месец се женя.

— Не ми напомняй. Вземаш единственото момиче, което мога да обичам, и на всичкото отгоре посипваш сол в раните ми, като ме каниш на сватбата — беше отбелязал с шеговита усмивка Маршъл, но опитът му да погледне на нещата откъм смешната им страна беше излязъл несполучлив. — Отложи сватбата.

— Не мога. Освен това старият господин ме помоли да не се отделям от него. Напоследък често боледува.

— Няма нищо подобно — възрази Маршъл.

— Последната седмица беше на легло.

— Случайно разбрах, че просто е настинал.

— Той е вече доста възрастен, Марш — отговори спокойно Дерек. — Иска да има внуци, преди да се с отправил към вечността.

Срещу това нищо не можеше да се възрази. Маркизът наближаваше седемдесетте и през последните години беше с доста разклатено здраве. Мисълта за децата, които неизбежно щяха да се появят, децата на Дерек и Каролайн, беше ужасно потискаща и Маршъл побърза да отхвърли темата „наследници“. Но от толкова места го притискаха заради отвлечената англичанка, че той беше принуден да потърси още веднъж Дерек. Някъде дълбоко в сърцето му туптеше надеждата, че сватбата все пак ще бъде отложена — и това ще му донесе нещо много хубаво.

— Още не си ми казал постигнал ли е нещо английският консул.

— Не — изръмжа Маршъл. — Нищо не е направил. В последно време не му разрешават дори аудиенция при владетеля. О, има и още нещо. Мис Уудс вече не е единствената причина, поради която бихме желали да заминеш за Барка. Разбира се, тя си остава официалният повод. Знаеш ли, сродникът й настоява да пуснем в действие флотата, ако момичето не се върне скоро?

— Вярваш ли, че военният флот ще се намеси?

— Не поради тази причина и не след като Барка притежава единствената флота, за която все още не сме добре информирани. Не можем току-така да се впуснем в открито море, пък и не горим от желание да го сторим.

— Барка е малко пристанище, Марш. Признавам, че старият владетел имаше голяма флота, но вие имате много хора там и държите под око всеки кораб, който влиза в пристанището. Как така не сте информирани за броя им?

— Ей така. Твоят приятел Джамил използва капитани близнаци.

— Какво? Божичко, та това е блестяща идея!

— Нима нищо не си знаел за нея?

— Виж какво, Марш, само защото от време на време разменям по някое писмо с Джамил, това не означава, че съм посветен в отбранителните мерки на държавата му.

Маршъл не повярва на ушите си. Приятелят му за пръв път наричаше по име ислямския владетел!

— За мен би било от голяма полза да узная в какви отношения си бил с господаря на Барка, когато си бил там — промълви замислено той.

Дерек с усмивка отклони въпроса му:

— Ще останеш ли за вечеря, Марш?

— За Бога, Дерек! Защо си толкова потаен? Живота му ли си спасил? Или ти дължи нещо? — Като забеляза непроницаемото изражение върху лицето на домакина, лорд Филдинг с въздишка се прекъсна: — Е, добре, няма значение. По-добре да бях си спестил въпросите. Поне ми кажи дали съм на прав път: приятел ли ти е, или не?