Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 28

— А каква е причината, поради която ми разказваш всичко това?

Най-после Маршъл се усмихна.

— Ако се съгласиш да потърсиш отвлечената мис Уудс, няма да ти се разсърдим, в случай че едновременно с това се поогледаш за извършителите на покушенията и се опиташ да ги отстраниш. Този проблем трябва да бъде решен.

Дерек избухна в смях.

— Но аз не съм всесилен, приятелю. Не искаш ли твърде много от мен?

— Англия ще ти бъде благодарна — неофициално, разбира се.

— Аха! — Дерек се опита да прикрие задоволството си. — Чудесно, Марш, успя да ме убедиш.

Лорд Филдинг се изправи с невярващ израз на лицето.

— Шегуваш ли се? Наистина ли искаш да предприемеш пътуването, да отложиш сватбата и да нарушиш дадената прел дядо си дума?

— Е, ако продължаваш да ми припомняш колко съм несериозен…

— Не, дори не мисля.

— Тогава още утре тръгвам на път.

Тази вечер младият граф доволно се оттегли в покоите си. Беше успял да събере достатъчно информация от Маршъл, без да издаде собствените си източници. Дядо му беше съгласен с предстоящото пътуване, а Каролайн му пожела добър път без обвинения и потоци сълзи. Утре щеше да потегли на път с леко сърце. Разбира се, и Англия, и близките щяха ужасно да му липсват, но отсъствието му нямаше да трае дълго. Веднага след завръщането му щяха да вдигнат сватба и така желанието на милия му дядо щеше да бъде изпълнено.

Предстоеше му още една, последна нощ на сушата. Очакваха го седмици в открито море и с мъжки екипаж. Тръгна нагоре по стълбите и повика с пръст една от домашните прислужнички, която тъкмо минаваше покрай него. Нямаше значение коя от всичките. Дерек беше запознат интимно с всяко от момичетата.

Когато я чу да се киска, той се усмихна и я почака да изкачи стълбите. Беше Клери, красива дребна брюнетка с неутолим апетит — чудесен избор.

— Чухме, че заминавате, милорд — прошепна тя и той я обгърна с ръка. — Маги и аз бяхме решили да ви посетим по-късно през нощта и да ви кажем довиждане.

— Така ли? — промърмори той и пръстите му нежно се спряха на гърдите й. — Ела да се сбогувам първо с теб, а Маги ще дойде по-късно, ако все още имам сили да я приема.

Момичето отново се изкиска и с готовност го последва. Смехът й не му пречеше: в харема, в който беше израсъл, женските смехове бяха нещо обичайно. При подобно детство беше съвсем естествено, че обичаше жените. При преселването си в Англия знаеше, че ще съжалява само за едно: че никога няма да разполага със собствен харем. Но съжаленията му бързо се разпръснаха, когато установи, че всички момичета в дома на дядо му са на негово разположение. Слугините бяха научени да угаждат на своя господар. Малко му липсваше чувствеността на Ориента, където мъжът рядко даряваше с нежностите си само една жена. В Англия изисканите дами очакваха вечна преданост и абсолютна вярност. За него това беше немислимо, но в сърцето си той одобряваше този обичай на Запада.

Дерек също щеше да преживее това с Каролайн. Знаеше, че тя и сега е убедена в неговата вярност, но не усещаше чувство на вина, че я мами. Обожаваше Каролайн, но тя беше неговата „икбал“ — любимата съпруга, царицата на харема. Дори щеше да бъде повече от това. Тя беше най-добрата му приятелка, а в Ориента подобно нещо беше невъзможно. Там жените не вземаха участие в мъжките дела. Дерек съвсем сериозно възнамеряваше да бъде истински английски съпруг и да не тревожи излишно жена си. Щеше да бъде по-дискретен и толкова.