Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 156

— Но има силни болки!

— Това е от очистителното и от отровата. Лекарите ще й дадат нещо за успокояване. Сигурно вече е по-добре. Върви и се убеди сам.

Рахин почти избяга от стаята и Дерек разбра, че е развълнувана, но дори не подозираше причината. А тя беше много проста: беше я нарекъл „мамо“, нещо, което Джамил не беше правил цели деветнадесет години.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

— По-добре ли сте вече?

Шантел отпрати Адама, която оправяше леглото й, и погледна Рахин, която беше дошла да я посети.

— Ужасно ми е неприятно да ви опиша как се чувствам в действителност, мадам.

Рахин се усмихна на киселия й тон.

— Бих казала, че сте много по-добре.

Шантел понечи да се намръщи, но си спести усилията. Имаше чувството, че вътрешностите й се изстискани и извадени навън да се сушат. Устата й горчеше, костите й сякаш бяха разглобени на съставните си части и се чувстваше по-слаба от всякога. Но това не беше нищо в сравнение с вчерашния ден. За да я възнагради за доброто поведение, днес Рахин говореше английски и й спестяваше усилията да си превежда думите й.

— Дойдохте да ми окажете последна почит ли, мадам?

Рахин високо се изсмя.

— Не ставайте глупава. След няколко дни ще бъдете като нова.

Шантел затвори очи, защото не можеше да понася доброто й настроение. Никой не биваше да се забавлява, когато тя страдаше.

— Може би трябва да приема, че се радвате, дето съм се завърнала между живите?

— Много се радвам, Жахар. Не знам какво толкова има у вас, но вие напълно променихте Джамил и аз съм ви благодарна. Имам чувството, че съм си върнала сина.

— Не бях забелязала, че сте го изгубили.

— Това е дълга история. Не вярвам, че ще ви заинтересува.

Шантел би трябвало да прояви любопитство, но в ума й се въртеше друго.

— Сънувала ли съм, или Джамил наистина беше тук?

— Седя до вас почти цял следобед.

— Нали не е позволено да се влиза в харема?

— Имайте предвид, че обстоятелствата бяха извънредни, мила. За първи път тровят някоя от жените му.

Но Шантел беше напълно сигурна, че заслужава повече грижи от останалите харемски дами.

— Как се стигна дотук?

— Съмнявам се, че някога ще узнаем кой е искал да ви убие, но не се бойте, че това може да се повтори. Отсега нататък ще получавате ядене от собствената ми кухня, а Хаджи Ага ви дава двама души от личната си охрана. Никога няма да оставате сама.

— Прекрасно — промълви горчиво Шантел. — Значи съм пленница още повече отпреди.

— Не бива да говорите така.

— Защо? Да не искате да бъда благодарна, че някой желае смъртта ми?

Никога нямаше да й се удаде възможност да избяга, но имаше и нещо по-лошо: след последната нощ с Джамил тя вече не знаеше дали наистина го иска. Ала Рахин не биваше да узнае. Нали именно тя го беше предрекла. Щеше да й бъде много неприятно да чуе самоувереното: „Нали ви казах.“

Как го направи Джамил? Как можа да овладее гнева и смущението й и да я накара да го пожелае отново? Господи, та те се любиха цяла нощ! След преживения страшен шок и двамата не можеха да се наситят един на друг. Накрая май той беше този, който трябваше да моли за милост.