Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 157

Би трябвало да се срамува от себе си, но не беше така. По някое време през нощта му беше простила повикването на Джамила, а той я беше уверил, че това няма да се повтори. Шантел искаше да му вярва и му повярва, защото го желаеше. Нямаше нищо по-просто. Ето че като влюбена овчица започваше да свиква дори с робството. Какво, влюбена? Божичко, ама че смешно! Да се влюби в мъж, който притежава четиридесет и осем жени? Не, по-добре да не се рови толкова надълбоко…

— …Не мислите ли и вие така?

— Простете, какво казахте?

— Казах, че трябва да благодарите на Бога, че сте още жива.

— Разбира се — отговори с мрачна гримаса Шантел.

— Казаха ли ви вече, че сте ужасно нетърпелива пациентка?

Шантел отново изкриви устни.

— Трудно е човек да се оправи с мен, нали, Рахин?

— На всичкото отгоре сте и нахална.

— Няма никой наоколо, мадам.

Този път Рахин се засмя.

— Непоправима сте. Е, нищо, наричайте ме Рахин, когато няма никой наоколо.

— А вие ме наричайте Шантел, ако обичате.

— Нали трябва да забравите предишния си живот… — започна Рахин, но веднага я прекъснаха.

— Вие забравихте ли го?

— Аз… Най-добре е сега да си починете.

— Още не — отговори остро Шантел и се надигна. — Първо ми кажете кой беше мъжът, който миналата вечер искаше да убие Джамил.

— Сигурно никога няма да узнаем.

— Нима не знаете и защо го е направил?

Рахин я погледна с истинска изненада.

— Но как така… Не сте ли чули нищо за проблемите на Джамил?

— Не разбирам за какво говорите.

— Нали споменах пред вас за това още когато така лекомислено го подтикнахте да напусне палата. Казах ви, че животът му е в опасност.

— Да, но това беше всичко. И не съм съгласна, че го е направил по моя вина. Не съм отговорна за необуздания му темперамент — отговори високомерно Шантел.

— Няма да споря с вас — каза спокойно Рахин и разказа на младата си сънародница за многократните покушения върху живота на владетеля, както и за подозренията, че зад тях се крие Селим, евентуалният наследник на трона.

— Но Джамил има синове — възрази Шантел, макар че тази тема не й беше особено приятна.

— Вярно е, ада децата са още малки. Тук не е Англия, дете. Почти винаги се предпочита възрастният брат пред малолетния син. Имало е и случаи, когато майки са купували подкрепата на армията, за да издигнат сина си, но в Барка не се помни такова нещо.

— А Шейла?

— Шейла никога не би го направила!

Шантел се учуди с каква жар Рахин защити първата съпруга на Джамил. После очите й се разшириха от ужас.

— Синът на Нура е втори по ред, нали?

— Да, но… Това е смешно, Жахар.

— Шантел.

Рахин изкриви устни.

— Добре, Шантел. Няма защо да правим подобни предположения. Освен това след Селим има още един полубрат на Джамил. Ясно ли ви е колко души трябва да умрат, за да дойдат на власт Нура и синът й? Дори ако останалите смъртни случаи не събудят подозрение, не виждам защо Джамил трябва да умре пръв.

По гърба на Шантел пробягнаха студени тръпки. Не можеше да се говори толкова спокойно за смъртта на Джамил. А тя дори не подозираше каква опасност то заплашва…