Читать «Златният телец» онлайн - страница 19

Уморен от нощното приключение, Козлевич прекара целия ден в дрямка до кормилото на своята пиаца. А надвечер се яви вчерашната компания, вече пийнала, отново се настани в колата и цяла нощ летя около града. На третия ден се повтори същото. Нощните гуляи на веселата компания, под предводителството на гърбушкото, продължиха две седмици поред. Удоволствията от автомобилизацията оказаха странно влияние върху клиентите на Адам Казимирович: лицата им подпухнаха и се белееха в тъмнината като възглавници. Гърбушкото, с провиснало от устата му парче салам, приличаше на върколак.

Те станаха неспокойни и понякога в разгара на веселието плачеха. Веднъж дръзкият гърбушко докара с файтон при автомобила един чувал ориз. На разсъмване откараха ориза на село, размениха го там срещу домашна ракия-първак и този ден вече не се върнаха в града. Пиха със селяните брудершафт, седнали на купите. А през нощта запалиха огньове и плакаха особено жално.

През настъпилото след това сивичко утро железничарската кооперация „Линеец“, в която гърбушкото беше завеждащ, а неговите весели другари — членове на управата и магазинна комисия, беше затворена поради ревизия. Колко горчиво бяха изненадани ревизорите, когато не откриха в магазина нито брашно, нито пипер, нито домашен сапун, нито селски корита, нито текстилни стоки, нито ориз. Полици, тезгях, сандъци и качета — всичко беше опразнено. Само на пода насред магазина стърчаха към тавана гигантски ловджийски ботуши четиридесет и девети номер с жълти мукавени подметки и матово блещукаше в стъклената будка автоматичната каса „Национал“, чийто никелиран дамски бюст беше осеян с разноцветни копчета. А в квартирата на Козлевич изпратиха призовка от народния следовател: викаха шофьора като свидетел по делото на кооперация „Линеец“.

Гърбушкото и неговите приятели не се веснаха повече и зелената кола престоя три дни без работа.

Новите пътници, подобно на първите, се явяваха под закрилата на тъмнината. Те също започваха с невинна разходка извън града, но мисълта за водка възникваше у тях още при първите изминати от колата петстотин метра. Изглежда, арбатовци не можеха да си представят, че е възможно да се използува автомобилът в трезво състояние и смятаха автоталигата на Козлевич за гнездо на разврата, дето човек непременно трябва да се държи разпищолено, да издава ненужни крясъци и изобщо да прахосва живота си. Едва сега Козлевич разбра защо мъжете, които минаваха денем покрай неговата пиаца, си смигаха и се усмихваха многозначително.

Всичко вървеше съвсем не така, както предполагаше Адам Казимирович. Нощем той летеше със запалени фарове край околните горички, като слушаше зад гърба си пиянското боричкане и воплите на пътниците, а денем, зашеметен от безсъние, седеше при следователите и даваше свидетелски показания. Кой знае защо, арбатовци прахосваха своя живот с пари, принадлежащи на държавата, обществото и кооперациите. И Козлевич против волята си отново потъна в бездната на наказателния кодекс, в света на трета глава, която поучително разказваше за служебни престъпления.