Читать «Златният телец» онлайн - страница 15

— Значи, вие мислите — попита Балаганов, като изчака малко, — че ако се намереше такъв таен милионер, то…

— Не продължавайте. Знам какво искате да кажете. Не, не е това, съвсем не е това. Аз няма да го душа с възглавница или да го удрям с лъскавия наган по главата. И въобще нищо глупашко няма да има. Ах, ако можеше само да се намери индивид! Аз така ще наредя всичко, че той сам ще ми донесе парите си на подносче със синя ивица по края.

— Това е много хубаво. — Балаганов доверчиво се усмихна. — Петстотин хиляди на подносче със синя ивица по края.

Той стана и почна да се върти около масичката. Цъкаше жалостиво с език, спираше се, отваряше дори уста, като че искаше да произнесе нещо, но без да каже нито дума, сядаше и отново ставаше. Остап равнодушно следеше движенията на Балаганов.

— Сам ще ги поднесе? — запита изведнъж Балаганов със скърцащ глас. — На подносче? Ами ако не ги поднесе? А къде е това Рио де Жанейро? Далече ли? Не може да бъде всички да ходят с бели панталони. Оставете тая работа, Бендер. С петстотин хиляди и у нас може добре да се преживее.

— Безспорно, безспорно — рече весело Остап, — можела се преживее. Но вие не размахвайте криле, без да има защо. Вие нямате петстотин хиляди.

На безметежното, неразорано чело на Балаганов се появи дълбока бръчка. Той погледна плахо Остап и промълви:

— Аз знам такъв милионер.

От лицето на Бендер мигом изчезна цялото оживление. Лицето му тутакси затвърдя и отново прие медалните си очертания.

— Карайте, карайте — каза той, — аз раздавам само в събота, няма какво да ми се издокарвате.

— Честна дума, мосю Бендер…

— Слушайте, Шура, щом вече минахме изключително на френски език, тогава наричайте ме не мосю, а ситуайен, което значи гражданин. Пардон, адресът на вашия милионер?

— Той живее в Черноморск.

— Разбира се, така си и мислех. Черноморск! Там дори и преди войната човек с десетина хиляди се наричаше милионер. А сега… мога да си представя! Не, това е глупост!

— Ама не е така, оставете ме да се доизкажа. Това е истински милионер. Разбирате ли, Бендер, случи ми се неотдавна да лежа в тамошния затвор…

След десет минути млечните братя напуснаха лятната кооперативна градина, дето поднасяха бира. Великият комбинатор се чувствуваше в положението на хирург, комуто предстои да направи твърде сериозна операция. Всичко е готово. В електрическите тенджери се парят марлите и бинтовете, милосърдната сестра в бяла тога пристъпва безшумно по кахления под, блестят медицинският фаянс и никел, болният лежи на стъклената маса, измъчено извърнал очи към тавана, в специално затопления въздух се носи мирис на немска дъвка. С разперени ръце хирургът се приближава до операционната маса, поема от асистента стерилизирания фински нож и казва сухо на болния: „Свалете бурнуса.“

— Винаги ми се случва така — каза Бендер, като святкаше с очи, — работа за милиони трябва да започвам при чувствителен недостиг на парични знаци. Целият ми капитал, основен, оборотен и запасен, възлиза на пет рубли… Как, казахте, се нарича този нелегален милионер?

— Корейко — отвърна Балаганов.