Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 99

Всеки път, когато Бил започнеше да говори по този начин, Лиз изпитваше смътна тревога. Защо да дават време на дъщеря й? Това едва ли имаше някакво значение, защото той нямаше да присъства вечно в живота им, нали?

Бил обаче очевидно бе на по-различно мнение.

Тази вечер, след като децата си легнаха, той я целуна отново и Лиз се притесни от тази целувка в къщата й. Отношенията им придобиваха твърде интимен характер. Освен това Бил се бе държал много добре с децата й. Всички компоненти на една пълноценна любовна връзка бяха налице. Джак беше починал преди девет месеца, а Лиз се чувстваше като човек, който върви през минно поле и очаква всеки момент някоя мина да експлодира под краката й. Мегън бе настроена за битка, другите момичета изпитваха съмнения, а като капак на всичко Лиз все още не се бе справила със собствените си чувства. Тя все още изпитваше известни съмнения по отношение на Бил и неговата склонност към временни и краткотрайни връзки. Освен това не можеше да се пребори и с чувството на лоялност към Джак — лоялност, силно подкопана от чувствата, които изпитваше към Бил Уебстър.

Тази несигурност на Лиз продължи през целия септември и началото на октомври и тя изпита истинско облекчение, когато двамата с Питър предприеха заплануваната обиколка на колежите. Бил обаче я търсеше всеки ден. Обади й се дори в хотела в Лос Анджелис, в който бяха отседнали. Лиз беше изненадана да чуе гласа му, но когато затвори телефона, на устните й играеше усмивка и този път Питър не си позволи никакъв коментар. Не му се искаше по някакъв начин да наруши крехкото равновесие на техните взаимоотношения, най-вече защото Бил му харесваше и момчето много искаше връзката им да успее. А от малкото, което майка му споделяше, Питър бе разбрал, че тя е силно раздвоена и несигурна в чувствата си.

Когато се върнаха у дома, Лиз изчака няколко дни, преди да се срещне с Бил. Той бе много настоятелен и тя най-накрая прие да се видят за по един хамбургер в барчето на болницата по време на нощното му дежурство. Сестрите веднага я познаха и някои дори се спряха да я поздравят. Поздрави я и главният специализант на отделението.

— Всички те обичат, Лиз.

Нейната всеотдайност към Питър бе направила огромно впечатление на целия персонал на отделението. Не всички родители бяха като нея. Всъщност тя бе едно от малкото изключения.

Лиз проявяваше същото внимание и загриженост и по отношение на Бил. Интересуваше се от работата му и се притесняваше за него, защото знаеше, че ежедневно се сблъсква с огромни предизвикателства и е изложен на силен и непрекъснат стрес. Винаги, когато бяха заедно, Бил си даваше сметка, че Лиз държи на него извънредно много. На нея обаче й беше изключително трудно да си го признае. Подобно признание влечеше след себе си много усложнения и последици.

В края на седмицата след завръщането им от Ел Ей, рано сутринта в събота Лиз влезе мълчаливо в дрешника и се загледа в костюмите на Джак, които все още висяха в неговата половина от гардероба. Дрехите изглеждаха тъжни й безжизнени. Гледката беше мъчителна и депресираща. Лиз отдавна вече бе престанала да се притиска към тях, да гали плата, да вдишва аромата им и да се опитва да си представи Джак. Бяха минали, няколко месеца от последния, път, в който бе притискала реверите на сакото към лицето си, опитвайки се да долови отново присъствието му.