Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 129

Не желаеше да каже нещо, което би могло да прозвучи като оплакване или протест. Освен това никак не й се искаше да се опитва да му пробута нещо, което той не желае. Ако той я искаше в живота си, ако по някакъв начин бе променил решението си, щеше да намери начин да й се обади. Мълчанието му бе повече от красноречиво. И тя бе разбрала посланието. Ясно и точно.

— Има доста работа. Как е Питър?

И той също като нея се опитваше да ограничи разговора до неутрални теми.

— Чисто нов — усмихна се в отговор Лиз. — И лудо влюбен.

— Браво на него. Поздрави го от мен. — След това погледна часовника си и й предложи да се връщат при Джейми: — Вече трябва да е напълно буден.

Джейми наистина бе излязъл от упойката и питаше къде са Бил и майка му. Видя ги и се усмихна широко.

— Не си забравил обещанието си, нали, шампионе?

Джейми се ухили широко и поклати отрицателно глава. Бил измъкна един маркер от джоба си. Написа му едно кратко стихче, нарисува му едно куче и се подписа. Джейми изпадна във възторг.

— Ето че се подписа пръв, Бил. Както ти обещах!

— Наистина ми обеща.

Бил му се усмихна, а след това го прегърна. Лиз ги наблюдаваше отстрани, а сърцето й се късаше от болка. Ето какво бе загубила, когато след Деня на благодарността Бил бе решил, че не желае повече да бъде част от живота й. Само че вече нищо не можеше да се направи. Бил бе взел своето решение и се придържаше към него.

— Ти така и не ме заведе да си поиграя с хвърчилото ти — рече Джейми и го погледна.

Бил като че ли се изненада от забележката му, а след това май се притесни.

— Прав си. Някой ден ще се обадя на майка ти и двамата с теб ще излезем, за да си поиграем. Може би, след като ти свалят гипса. Какво ще кажеш?

— Съгласен съм.

Джейми кимна, доволен от предложението, а Бил го вдигна от носилката и внимателно го пусна на пода.

— Много те моля известно време да стоиш далеч от стълбите. Направи го заради мен.

Джейми кимна отново, а очичките му преливаха от възхищение. Бил беше неговият герой.

— И не се опитвай да се качваш на елхата.

— Мама няма да ми позволи.

— Радвам се да го чуя. Поздрави Питър и сестрите си от мен. До скоро, Джейми. Весела Коледа!

— Моят татко умря на Коледа — информира го Джейми, а сърцето на Лиз отново се сви от болка. Това бе едно напомняне, от което никой нямаше нужда в момента.

— Зная — почтително изрече Бил. — Съжалявам, Джейми.

— Аз също. Миналата година коледните празници бяха ужасни.

— Сигурен съм, че е било така. За цялото семейство. Надявам се тази година да прекарате по-добре.

— Помолих Дядо Коледа да ми донесе хвърчило като твоето, но мама ми каза да не се надявам. Тя смята, че трябва да си купим хвърчило от магазина.

— Или да си го направите сами — допълни Бил. — И какво още поиска от Дядо Коледа?

— Кученце, но мама каза, че и куче няма да имам, защото Керъл е алергична. Тя боледува от астма. Помолих още за различни игри и една пушка.

— Обзалагам се, че тях ще получиш със сигурност.

Джейми кимна, благодари му за гипса и подписа върху него, а Бил извърна очи към майка му. През цялото време бе усещал погледа й върху себе си, а в очите й напираше такава тъга, че сърцето му се свиваше от болка.