Читать «Аз, Клавдий. Божественият Клавдий» онлайн - страница 657

Набързо се гласува и предложението бе прието. Щом се получиха резултатите, Меркурий пипна Клавдий за гърлото и го повлече към Подземния свят, откъдето

Не се е върнал никой, да разкаже.

Докато слизаха по Свещения път, Меркурий запита какви са тези тълпи от народ. Възможно ли е да погребват Клавдий? Процесията беше толкова внушителна и не бяха пожалени средства, за да проличи, че се погребва божество. Музика от флейти, звуци от рогове, голям оркестър от всички духови инструменти, шумът беше такъв страхотен, че дори Клавдий успя да го долови. По всички лица цъфтяха усмивки: цялото население на Рим вървеше отново свободно. Само Агатон и още неколцина адвокати-любители се обливаха в сълзи и този път сълзите им бяха искрени. Професионалните адвокати бавно се измъкваха из тъмните кьошета, бледи и мършави, полуживи, но с всеки нов дъх се съвземаха все повече. Един от тях, като видя групата на Агатон да си изказва съболезнования, приближи се до тях и им рече:

— Казах ви, че този Сатурнов карнавал ще свърши рано или късно.

Когато Клавдий видя погребалната си процесия да отминава, разбра най-сетне, че е умрял. Голям хор пееше погребалната песен с отпеви и напеви:

Плачи ти, римлянино, удряй гръд

и нека в скръб потъне твоят Форум!

Понесли сме в последния му път мъдрец,

най-храбрия от всички хора.

По бързина бе несравним дори

с най-бързия жребец, в поле препуснал.

С появата си партите смири,

стрелата му персиец не пропусна.

Опънеше ли лък с могъщи длани,

те хукваха в нестройни редове.

Показваха, дори без тежки рани,

и медите страхливо гърбове.

Преплувал през морето неизвестно,

в Британия настъпи той без страх.

Макар да бяха вапцани чудесно,

бригантите разби на пух и прах.

С вериги римски окова ги той

и римски пръчки, и секира сложи.

Смири и морските вълни безброй —

страха им взе, друг данък не наложи.

Плачи за съдията си! С каква

светкавичност решаваше делата,

една страна изслушвайки едва,

понякога дори нечул словата.

Не, няма друг подобен магистрат —

седи и съди цялата година.

Ще трябва в другия подземен свят

да му отстъпи стола си сам Минос.

Плачете, адвокати и поети,

плачете за загубените кярове.

Подсмърчайте, измамници проклети,

забогатели чрез фалшиви зарове.

Клавдий остана очарован от този панегирик и пожела да изгледа всичко до края. Но Меркурий, довереният пратеник на боговете, го дръпна, ала първо му уви главата, та никой да не го познае, преведе го през Марсово поле и накрая го въведе в Подземния свят, между Тибър и Подземния път. Освобожденецът му Нарцис бе вече там, стигнал по пряката пътека, готов да го посрещне, и сега се запъти към него усмихнат, освежен от банята, и възкликна:

— Богове! Боговете идват да посетят нас, смъртните. Смея ли да имам честта?…