Читать «Аз, Клавдий. Божественият Клавдий» онлайн - страница 656

Хващайки го за крака му в пристъп гневен, след което

яростно го хвърлил долу той през прага на небето —

и веднъж се разгневи на жена си и я удари. Нима има случай, когато е убил някой член на семейството си? Но ти, ти уби Месалина, съпругата си, чийто правуйчо бях аз, какъвто съм ти и на тебе. („Наистина ли съм я убил?“ — запитах го. „Чумата да те тръшне, разбира се! Това е още по-позорно: избиваш хора и дори не го знаеш.“) Да, сенатори, и не спря да преследва правнука ми Гай Калигула и след смъртта му. Наистина Калигула уби своя тъст, но Клавдий не се задоволи да последва само неговия пример, ами уби и зетя си. И докато Калигула не позволи на младия Помпей, сина на Крас Фруги, да вземе титлата „Велики“, Клавдий му върна името, но му взе главата. От тази благородна фамилия само той уби Крас Фруги, младия Помпей, Скрибония, сестрите Тристония и Асарион; признавам, Крас беше такъв глупак, че можеха да го направят император вместо Клавдий. Нима искате това същество да бъде превърнато в истински бог? Погледнете тялото му, родено от разгневените небеса: а като говорим за това, ослушайте се как приказва! Ако може да изрече три думи наведнъж, без да заекне накрая, готов съм да му стана роб. Кой ще обожава бог като него? Кой ще му вярва? Ако вземете да превръщате хора като него в божества, как ще искате тогава да вярват във вас? Накратко, сенатори, ако съм заслужил уважението ви, ако не съм отвърнал утвърдително на молитвата на ничий смъртен, разчитам на вас да отмъстите за моите беди. Затова предложението ми е — тук той започна да чете от бележките си: — понеже този бог Клавдий е убил своя тъст Апий Силан; двамата си зетьове, Помпей Велики и Луций Силан; свекъра на дъщеря си Крас Фруги (човек, който му приличаше, както яйце прилича на яйцето); Скрибония, свекървата на дъщеря си; съпругата си Месалина и още мнозина, които нямам време да изброявам тук — предлагам да бъде преследван с най-голямата строгост на закона, да не се пуска под гаранция, да се осъди на незабавно изпращане в изгнание, като не му се позволят повече от трийсет дни, за да напусне Небесата, и трийсет часа, за да напусне Олимп.