Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 6

— Сигурен ли си?

— Проверете сам. Информацията за нейното пристигане вече сигурно е изготвена.

Така беше: той седна зад стоманеното бюро и затрака по клавиатурата на терминала. Погледна към екрана, после се обърна намръщен към мен.

— Днес са докарани три жени. Никоя от тях не се казва Бибз.

— Колко странно. — Гласът ми беше изпълнен с презрение. — Да не би тези престъпни класи да използват псевдоними?

Не ми отговори, но отново затрака по клавиатурата. Факсът забръмча и избълва три листа. Три цветни портрета. Хвърлих двата на пода и му подадох третия.

— Това е Бибз.

Той натисна още няколко клавиша, облегна се назад на стола и потри брада, без да откъсва очи от екрана.

— Отговаря — промърмори той. — Мариани Гиуфрида, двайсет и две годишна, професия електротехник с опит в дълбокия космос. Арестувана по обвинение за притежаване на дрога, анонимен сигнал, кълне се, че е невинна. Други подробности няма.

— Попитайте я за Гарт. Опитайте се да я убедите. Накарайте я да говори.

— Приеми нашите благодарности за оказаната помощ, ди Гриз. Ще го впишем в личното ти досие. — Той набра един телефонен номер. — Но ти сигурно прекалено много гледаш филми. Няма начин да накараме някого да даде показания. Ние можем само да разпитваме, да наблюдаваме и да си правим изводи. Сега ще те върнат обратно в килията.

— Ах, благодаря за благодарностите. Благодарности за нищо. Можете ли поне да ми направите една услуга и да ми кажете докога възнамерявате да ме държите тук?

— Това ще разберем съвсем лесно. — Ново тракане по клавиатурата и умно кимване с глава, когато вратата зад мен се отвори. — Ще ни напуснеш вдругиден. Един космически кораб ще те откара на планета с интересното име Бит О’Хевън. Там изглежда трябва да отговаряш за някакви криминални обвинения.

— Виновен, докато бъде намерен за виновен, предполагам — подхвърлих саркастично и се засмях, за да скрия обзелия ме ентусиазъм. След като излезех оттук, наистина щях да се махна от тази планета. Не обърнах внимание на грубото посегателство над моята личност, промърморих оплаквания срещу тъмничарите и позволих хрисимо да бъда върнат в килията. Щях да бъда добър, много, много добър до другиден.

Дълго след това стоях буден, гледах в тъмнината и разработвах планове как да се докопам до информацията, която ми трябваше, от члена на екипажа Бибз.

Втора глава

— Подпиши тук.

Подписах. Древната сива брада зад бюрото ми подаде пластмасова торба, съдържаща цялото ми земно имущество, насилствено отнето при арестуването. Пресегнах се да я взема, но дебелият тъмничар беше по-бърз от мен.

— Още не, затворнико — каза той и рязко я дръпна от ръката ми. — Ще бъде предадена на властите, които са те арестували.

— Тя си е моя!

— Тръгвай с тях. Всичко наред ли е, Раско?

— Името ми не е Раско!

— Зная. Моето е. Млъквай — изръмжа другият тъмничар. Мускулест и противен тип, чиято дясна китка беше заключена към моята лява с чифт блестящи белезници. Той дръпна силно тази свързваща ни верига и аз полетях към него. — Прави каквото ти казвам, без възражения и глупави шеги.