Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 146

Трийсета глава

Е, да. Това беше най-безславния безславен момент, който някога съм изживявал. През един живот, който е бил безславен, изпълнен с безславни моменти. Искам да кажа, че наистина беше такъв. Пред мен стоеше кръвожадният генерал, който ме гледаше злобно и галеше спусъка на пистолета си. Зад него бяха шкембестите му артилеристи и гледаха през дулата на оръдията си. От всички страни моята обезоръжена армия бе изритвана от скривалищата си и под заплахата на пушките, докарвана на площада. По-безславен момент от този не можеше да има.

— По този начин няма да стигнеш далеч, Зенър — казах аз. Беше доста неубедително, но почти единственото, което можах да се сетя в този момент.

— Грешиш, малко човече. — Той вдигна пистолета си и го насочи между очите ми, като продължаваше да гали спусъка. После го свали. — Не искам така леко да умреш. Преди да те застрелям, ще бъдеш принуден да гледаш как разстрелвам тези дезертьори. Те се осмелиха да се разбунтуват и да вдигнат оръжие срещу мен. Тези предатели ще умрат за това си престъпление. После ще разстрелям десет затворника, както обещах. А след това и само след това ще убия теб.

— Освен ако преди това аз не те убия — изръмжах и почувствах, че съм оголил зъби. Нямах какво да губя. Вдигнах ръце и тръгнах към него. И той побягна!

Не далеч. Само до първия затворник, една стара жена с побелели коси. Дръпна я от другите и допря дулото на пистолета си до главата й.

— Продължавай, ди Гриз. Направи още една крачка към мен и ще натисна спусъка. Съмняваш ли се?

Да се съмнявам в него? Никога. Не направих тази крачка. Настъпваше краят на света и аз не можех да направя нищо. Те имаха оръжия; ние нямахме нищо.

Тогава, в най-мрачния момент, през безизходицата на моите мисли долових стъпките на много хора. Обърнах се да погледна, както се обърна и Зенър.

Откъм ъгъла идваше голяма маса хора, изпълваше улицата от стена до стена, безброй хора. Водеха ги Стърнър… и Нийб!

— Не, недейте, връщайте се! — извиках аз. Нийб мило ми се усмихна. И продължи да върви до Стърнър. Сега Зенър насочи пистолета си към Стърнър… който изглеждаше напълно безразличен към това. Той спря и извика високо:

— Всички вие, които държите оръжия… свалете ги. Ние няма да ви сторим нищо лошо, защото не сме такива хора…

— Още една дума и ще те застрелям! — изрева Зенър. Стърнър се обърна към него, лицето му беше студено като смърт.

— Вярвам, че ще го направиш — каза той. — До този момент не вярвах, че е възможно едно човешко същество да убие друго човешко същество. След като те видях, вече вярвам.

— Добре, тогава ти ще…

— Спокойно. Аз ще направя онова, което съм дошъл да направя. Ще ти взема оръжието. Ако ти ме убиеш, някой друг ще ти го вземе. Ако и той не успее, друг ще се опита. Накрая то ще бъде празно, без патрони и ще ти бъде отнето. Ти не можеш да спечелиш. Онези, които са с теб, не могат да спечелят. Всичко свърши.