Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 9

Моят ортак ми прошепва:

— Той маркира седмица спатия, аз маркирах всички спатии!

Поглеждам. Вярно. Как да не им се възхитиш на разбойниците! А моята жена тази вечер наистина се обиди. Гостувал някакъв прочут театър с някаква чудна пиеса и тя с много борба успяла да се снабди с два билета. Да, това е онзи, американски драматург Олби или Елби, или Алби, веднъж го пишат така, друг път иначе.

Та какво представлява този господин Олби, Елби, или Алби пред моя ортак и може ли някаква пиеса да ми достави това удоволствие? Бог знае каква поредица от литературни хватки, претенциозност и интересничене. Всеки подобен автор крещи: „Чуйте какво отношение имам аз към света! Чуйте каква мъдрост съм достигнал! Вижте какви поразителни истини ще ви кажа!“ Дрън, дрън, та пляс! Какво ме интересува отношението му към света и откъде това авторско нахалство да се опитва да ме шашва с нещо си…

Така или иначе жена ми сега е обидена. Театърът беше до десет часа и аз можех да гледам представлението и след това да играя, но нали трябваше двамата с моя съдружник да се уточним още веднъж. Има си хас заради това да направя някой гаф.

Изобщо с литературата съм зле. Някога четях непрекъснато, всичко. Сега съм като голям български писател — не чета никого и не се интересувам. Или, обратното, най-нахално лъжа, че съм чел нещо, което никога не съм чел. Или последното: чисто и просто преповтарям чуждо мнение. Щом като искат някакво мнение, що да не го дам! Някой път съвсем искрено съм се захващал да чета някоя по-интересна и нашумяла книга. Помня каква врява се вдигна у нас около „Пътешествие с Чарли“ на Стайнбек. Бога ми, отдавна не бяха чел по-скучна книга. Изглежда, че някои автори, като станат класици, престават да бъдат писатели. През цялото време ми лъхаше на нафталинен господин, който върви из света и възклицава: „Я виж ти, имало и други хора!“ А пък нашите писатели играят на един и същ ученически номер, все променят хората. Върви си човекът, върви си и, току — хоп, променил се, станал друг. Аз поне досега не познавам нито един човек, който така да се е променил! А пък на лъжец като мене да пробутват евтини менти! Да си кажа право, не чувствувам и никаква нужда от литературата. Стоят у дома купища книги и събуждат у мене само съжалението, че не мога да ги заложа вместо пари. Кой ще ти играе на книги!…