Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 8

„Големият играч се познава, когато губи, а не, когато печели!“ — му казва утешително Този отдясно.

Много се съмнявам дали е вярно, пък и не мога да понасям фразите като съдържание. Една фраза ми е приятна само със своето парадоксално звучене, да я чуя като музикален мотив, но нищо повече. Само ахмаците могат да вярват на фрази, на поговорки, пословици и прочие обобщителни глупотевици. Но Този отдясно е бог на фразата и най-вече на утешителната фраза. От неговите уста тя се изсипва като мехлем. Хиената обира партньорите си и просташки си отива. Този отдясно обира партньорите си и ги утешава.

И тук той прилича на моя шеф. Никога с никого не се кара, дори когато уволнява някого от вестника, Шефа го прави това толкова внимателно, така загрижено, така човешки, че на уволнения просто му идва да заплаче в знак на признателност и дори ако не е напълно уволнен, сам предлага това. Моят шеф също обича фразите и първата, която чух от него, беше:

„Всеки предпочита сам да се самоубива!“

С твърде развитото ми чувство за подражателство аз се опитвах цял месец да постъпвам като Шефа. Бях изумителен, всички ме гледаха като хаховци, с никого да не се скарам, никого да не нагрубя, да бъда ласкав, отзивчив, дори нежен. Би било разкошно, само че ми омръзна и пак почнах като по-рано. Единствената ми гордост е, че се карам с хората безкористно, т.е. не влагам никакви съображение в разправията, нито пък мисля за последствията.

Сега си представям как Този отдясно ще се опита да утеши Хиената. В три часа и половина той вероятно ще му поднесе някаква сладка фразичка, някакъв ментолов дропс за охлаждане на гърлото, а Хиената ще трепере като недоклано животно.

— Не прави разкопки! — чувам металическия глас на Този отдясно.

Ето, че изпуснах оня тип. За секунда погледнах към прозореца и той веднага се опитал да подреди нещо, но моят ортак бди. Толкова приятно е да играеш комбина с него.

Ние отдавна сме минали етапа, когато разни мошеници можеха да ни пробутват редене на карти, въпреки че все се намира някой, който опитва. Ако мине. Един от големите майстори на този мръсен номер е Хиената. Той не пуща „томболи“, не прави „капаци“, а феноменално реди, при това ниските карти. Когато съм наблюдавал играта му като зрител, удивявал съм се как той влиза на огромни подове с чифт седмици или чифт осмици. Неизбежно пристига и другият чифт. Дълго време мое правило беше, щом Хиената дава картите, да не влизам в играта. Само когато пред него седи Този отдясно — край на хватките. Мога да твърдя без никакво преувеличение, че моят ортак е абсолютният световен шампион на реденето на карти. Това, което той извършва под зорките погледи на противника, е наистина неописуемо. Хубавите музикантски ръце притежават ловкост, на която може да завиди всеки илюзионист. Даже има действителен случай, когато го поканиха да участвува в илюзионен спектакъл. Той си има особена теория за измамното движение, бомбена работа. Прави подмяната на карта или нареждането точно тогава, когато всички очакват, че ще я извърши, и никой не може да повярва, че се върши точно онова, което не бива да се върши. Все си мисля, че тук участвува внушението или други тайнствени сили. Спомням си веднъж как той влезе в игра срещу две карета, имаше тираж за кент флеш, картата, която му следваше, това великолепно помня, не му носеше нищо, в следващата секунда под погледите на двамата си противници той изчисти излишната и взе точно тази, която му трябваше. Ще кажат, че ония са били глупаци или че това е момент на пълна глупост, когато човек толкова е отдаден на себе си, че не вижда нищо друго освен своите карти. Не зная. Само Хиената не се лови на неговите номера. Двамата се дебнат непрекъснато един друг. При нас поглеждането дори на една-единствена карта извън ония, които се раздават, се наказва най-строго, колодите се сменят по няколко пъти през време на игра, изобщо взети са всички мерки и въпреки това…