Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 11

Всъщност с парите започва първата точка от нашата комбина срещу Хиената. Беше малко сложно, но се осъществи идеално. Знаехме, че тази сутрин някъде около десет часа Хиената ще бъде в спестовната каса, за да внася пари. Двамата с ортака се уговорихме така, че аз отидох по същото време в касата. Изтеглих моите три хиляди, които прибавих към трите хиляди на ортака. Всичките пари разположих върху масата в средата на касата и започнах бавно да ги броя. Още на втората пачка хиената се зададе, веднага ме видя (може ли той да не види къде има пари) и се присламчи до мене.

— За какво ги теглиш? — попита ме, като гледаше не мене, а парите.

— Да се намират! — Продължавах да броя.

— Сигурно си имаш доста парици? — Съзерцаваше банкнотите.

— Имам си, а ти нямаш ли си? — отвърнах.

— Хм! — Той се почеса по главата. — Играя ти една двойка!

— Може! — Продължавах да броя. — Довечера след редовната игра!

— Ще ги донесеш ли? — попита ме той, малко зачуден.

— Ако искаш! Еклере! — отвърнах, което означаваше, че можем да играем и двойка покер, но само в брой, като преди играта той покаже толкова пари, колкото ще покажа аз.

— Добре! — каза решително Хиената. — И аз ще се подплатя!

Налапа въдицата като най-баламската риба. Сега неговите пачки са във вътрешния му джоб, оттук ги виждам и ми е ясно как ще дойдат при моите. До двойка покер няма да се стигне, защото той няма да има повече пари.

Нареждат пачките отпред. Лицето на Хиената просветва. Бай Петко ме поглежда изумен.

— Хей, какво правите вие бе! — Той е сепнат и уплашен.

— За авторитет! — отвръщам аз и поглеждам купчинката.

— Ах, как ще ги цуцна! — шегува се моят ортак. Хиената гледа замечтано в купчината. Никаква друга картина, никаква природа или женски прелести не могат да родят у него този поглед. Това е предвкусване на радостта, той е готов да преглътне слюнките си. Не издържам и го питам:

— За какво са ти толкова пари?

Отговаря по възможно най-тъпия начин:

— Ти ги дай, пък аз знам какво да ги правя! Поглеждам към моя съдружник. Иска ми се по-бърже да разчекнем таралежното лице на Хиената. Наистина, прилича на таралеж, с тия щръкнали рижави коси, с тясното челце и огромно тяло. Той е само тридесет и три годишен, а е дебел и флегматичен. Разплул се е от непрекъсната игра на покер.

„Какъв очерк става за него!“ — мисля си аз и си спомням добре, че една вечер Хиената пристигна в стаичката с вестник в ръка, погледна ме, ухили се и дебелашки ми каза:

— Виж!

На втора страница на вестника се мъдреше таралежовата му физиономия и следваше някакъв текст „по примера на най-добрите“. Беше една от поредните очеркови лимонади, които аз и такива като мене бичат всекидневно, за да пълнят с глупост излишната хартия на републиката. В тоя очерк беше казано, че инженер-икономистът Даньо Калев Манчуков въвел нова организация в отчитането, хич не стана ясно какво беше, но така или иначе Хиената го хвалеха. Мисля, че и някаква награда му бяха дали. Ще каже някой защо да не се пише, такива работи са се писали, че за един комарджия да не се пише!