Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 23

Този отдясно ме настъпва леко по крака. Разбирам! Как щях да пропусна! Скандалът! Часът е три и петнадесет! Играем с четвърта колода карти. Сега са финалните турове. Подът е с розета по десет лева, всичко четиридесет. Играта мирише на барут. Всъщност започва истинската, голямата игра, финалите. Който сега се натопи, не може да изсъхне до края, ако господ не му помогне. Ние вече се дебнем и подло, и жестоко, блъфовете са рядкост, лъвове няма, има само хиени и чакали. Този един час е по-изтощителен от най-тежката умствена работа. Свят да ти се завие. През това време стават и най-големите шашми, защото пренапрегнатото внимание често изневерява.

Хиената изяде толкова фъстъци и е крайно време да поиска водата, която моят ортак ще му поднесе. Но ние напразно чакаме. Този тип не ожаднява, стои неподвижен, изпънал дебелия си врат и само грухти:

— Внасяй!

Ох, как ще ти внеса една доза стрихнинче!

Не му се пие вода. Няма как, трябва да се разиграе тъпият номер със скандала.

Отваря Този отдясно, другите двама бягат, аз казвам силно:

— Сто и двадесет!

Този отдясно нарочно забавя, гледа картите си и едва след няколко секунди повдига:

— Триста и шестдесет!

Ето го повода. Аз отсичам:

— Забави! Ще внесеш само сто и двайсет!

Той се хили присмехулно и настоява:

— Триста и шестдесет!

Аз кипвам:

— Сложи сто и двадесет и играй! Ако не губиш!

— Триста и шестдесет! — повтаря невъзмутимо той, а аз се разтрепервам от упоритостта му и в един миг хвърлям картите в лицето му и викам, че подобни номера да продава другиму. Той ми отвръща с гаден смях. Аз му казвам двайсет най-отбрани приказки, ортакът скача и казва, че не желае да играе, щом като аз смея да хвърлям съмнение върху неговата честност. Това той го изговаря като напълно честен човек. Аз побеснявам, прибирам си пачките в джоба и решително си тръгвам.

Сега вече стават бай Петко и Хиената. Започват увещанията, уговорките да не развалям играта, когато толкова малко е останало, че не е хубаво. Предлагат да се анулира раздаването. Не съм съгласен, искам да си ходя, но накрая с триста уговорки, примирен, сядам…

И ортакът сяда. Не мога да го понасям, играя рязко. На масата владее обща нервност. Хиената, без да иска, забавя и отново кавга. Този отдясно ме поглежда над очилата си. Всичко е наред. Ние се раздрънкваме отведнъж, ръкомахаме, Хиената задъхано и зло обяснява и през това време колодата е пак подменена. Сега тя се намира в джоба на моя ортак и той ще отиде в клозета, за да я нареди, както трябва. Големия удар ще нанесем със старата колода, защото Хиената е маркирал половината от картите и след това внимателно ще провери. А с новата колода ще играем малки игри, а ако е възможно, даже и да не играем.