Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 22

През цялото това време лъжех най-безсрамно жена си, че върша някаква работа или че играя карти. Почти съм сигурен, че тя е подозирала с какво се занимавам, но нито веднъж не ми даде да разбера това. Оставаше си към мен все така внимателна и мила, че накрая ми идваше да й разправя най-подробно всичко. Много обичам да се самообвинявам, да се саморазобличавам и да се самооплюя, така че всички да ахнат. Но за да стане това, трябва да имам предразполагаща публика. Моите отприщвания са толкова драстични и потресаващи, че всички остават шашнати и ме смятат за някакво чудо на искреността и човешката смелост.

Колкото повече говоря, толкова по-приятно ми става, лошото е, че не винаги успявам да запазя мярката и накрая все някой разбере, че съм изпраскал последната си импровизация. А що се отнася до лъжите, така безумно се впущам в измишльотините си, че сам не зная кое е истина и често пъти разменям лъжа с истина. Ще ми се да приема, че е произволно насилие на моето въображение, което не може да не деформира фактите, все едно в чия полза.

Това мое качество беше най-добре използувано от Шефа. Той ми буташе такива тъпи и загубени материали, които аз вдъхновено раздувах в най-опашати лъжи. Например, спомням си преди години, когато селяните у нас бяха зле, Шефа ме накара да направя един репортаж как кооператорите масово си купуват москвичи. Ама това беше такава феерия от патосни менти, че и литературната награда получих. Поместиха репортажа на първа страница и досега ми е пред очите усмихнатият селянин, нарисуван от именит наш художник. Тогава моя приятел Пецо за първи път се отчая от мен. По-късно му се случваше често да се отчайва и да повтаря сантименталните си възклицания:

— Не очаквах това от тебе! Не очаквах!

Бедата е, че и аз не очаквах това от себе си. Изобщо никога не знам докъде ще стигна и какво сам на себе си ще направя.

Играта продължава. Цигарите на Генадиев се свършиха и сега той стои кисел и зъл. Пак губи. Ние измъкваме по нещичко от Хиената, но той, мръсникът, си го наваксва от портфейла на бай Петко. Мили бай Петко, не играй тази игра с нас! Играй с приятелите си, стотинка чипето, ще проиграете два лева, ще си направите удоволствието. При нас е страшно. Но, изглежда и на тебе, като и на мене ти прави удоволствие да играеш със силни. Всеки спечелен лев от Хиената е равен на сто лева, взети от друг. Най-ужасното нещо в играта покер е амбицията. Амбицираш ли се, загубен си. Пецо твърдеше, че амбицията е доказателство за посредствен дух. Слава богу, че поне в такъв порок не може да ме обвини…