Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 19

Той ме поздрави твърде учтиво с най-дружелюбна усмивка и запита как се чувствувам, как върви журналистическата ми работа и за разни познати. Веднага забелязах умението му да води празни разговори с приятно за събеседника внимание. Той сякаш ми казваше: „След малко ще се надяваме, а нека сега само чуем гласовете си.“ Колкото го гледах, все повече ми харесваше. По-късно разбрах, че и това е една от неговите магии. Умееше да се харесва.

А тази гъска Лина мълчеше в ъгъла и по едно време със заекване плюс огромна доза фалшив драматизъм каза:

— Аз ви събрах нарочно… разберете се! Моля ви само мен не ме питайте! Не ме питайте! — И закри с пръсти очите си.

Такава мила картинка. Напуши ме смях. Погледнах към непознатия мъж отсреща. Ще стане ли някакъв пожар? Беше приблизително в моето състояние, смееше му се. Значи, интелигентно момче!

— Вие откога? — запитах аз, просто за уточняване.

— Ами от три месеца — отвърна той съвсем откровено, — а вие?

— Че и ние, кажи-речи, от толкова…

— Има ли някакво значение приоритетът? — попита ме той.

— Не — казах, — дори няма значение кой ще бъде последен!

Лина си смъкна пръстите от очите.

— Не ви е срам! — каза тя. — А аз си мислех, че вие…

— Да се бием ли? — попита непознатият. — Защо?

— Разбира се — казах, — рицарските времена са мит! Отдавна никой не умира за жени!

Тогава непознатият се обърна към мен и много сладко ме запита:

— Играете ли карти?

— Да — казах.

— Едно шмендеферче? — попита той със същия чуден гласец. — Бакаричка?

— Разбира се!

Умирам да попадам в подобни нелепи положения. При това с такъв партньор. В задния му джоб, изглежда, винаги имаше една колода финни найлонови карти. Той ги измъкна и елегантно ми предложи да теглим кой да бъде банката.

— Вие разбирате, нали? — каза той най-внимателно. — Ще играем за Лина! Едната половина от нея ще бъде моя залог, а другата половина — вашият!

— Може ли да я разиграем на части? — попитах аз. — Защото при една неделима половина във всички случаи ще се играе ва-банк!