Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 18

Той присвива очи и безизразно ме гледа.

— Ха сега стегни играта де! — продължавам аз. — Триста и седемдесет левчета изкашля в канала!

Мълчи си. Събира картите, преглежда ги. Какво ще види? Нова колода, нямаше време да ги маркира. Но ние знаем, сега поне десет карти ще бъдат маркирани.

Бай Петко продължава да е сащисан. Как може да не се плати на каре аса. Той и не подозира, че кент флешът беше факт. Но дяволската интуиция на Хиената и този път помогна.

Моят ортак продължава да се усмихва. Сега аз си мисля, че неговата усмивка ще е някаква тенекиена усмивка, лъщи си гланцът и нищо повече.

Спокойствието свърши. Оттук нататък ще започнат големите схватки.

— С какви играчи съм седнал! — недоумява бай Петко. — Аз не съм за тази игра! Да не платиш на каре аса!

Хиената раздава картите. Моят ортак е отправил очилата си към него, за да го плаши, а очите си към мене. Поздравяваме се. Всъщност, аз така си мисля.

Запознах се с него по малко особен начин. Това беше моята втора слабост. Та ухажвах аз една Лина. Тя беше тъпо манекенче с божествено тяло, много красиви очи и някаква такава игривичка, ах, моля ти се! Все с онази несръчна идея на двадесет години да играе ринги-ринги-рае. При това се обличаше така, че всичко живо по улиците си изкривяваше врата да зяпа подир нея. Именно поради общественото внимание аз се захванах с Лина. Трябва да си призная, че съм страшно суетен. Ама умирам от удоволствие да свия на някого мадамата, особено ако тя е нещо ценно. Разбира се, случвало ми се е да паля колата и заради самата мадама. Подир тази Лина се мъкнеха цели мъжки стада, красиви, наперени, съзерцаващи екземпляри с романтични лица и така нататък. Докато те се възхищаваха и бленуваха за нея (за тая гланцирана гъска!), аз пристъпих направо към целта. Най-страшното мое оръжие е устата ми. Никакви хубавци не могат да създадат това очарование, което ще излея аз според случая.

Моите приказки не са ала-бала, те задължават, привързват и събличат. Важното в този миг е само да попаднеш на точната тема или както казва един мой приятел, „да улучиш същата вълна“. Жените, които имат всички белези на нормални хора, в присъствието на интересен мъж губят поне половината от способността си да разсъждават, да оценяват и естествено да се пазят. Основният женски закон — от всички обяснения за себе си приемам най-приятното — има фаталистична сила. И всеки съобразителен тип лесно може да доведе работата в своя полза. Ах, какви сложни игри сме изигравали!…

И така аз станах любовник на тая Лина. Чисто и просто си живеехме в един от благословените софийски тавани (най-хубавият ми очерк би се казвал „Таваните на града“), от време на време се връщах у дома при жена си, а останалото време уж бях в командировка. Но по едно време забелязах, че в тавана започнаха да се промъкват непознати вещи, веднъж просвири един чудесен магнитофон „Ухер“, а аз не можех да приема, че някой благородно е решил да озвучава нашата любов с Лина. Следващото чувство ми заговори, че си имам дубльор. Аз съм най-неревнивият мъж в света, но все пак не можех да не си задам въпроса, кой е всъщност дубльорът, аз или собственикът на магнитофона „Ухер“? И самата Лина, изглежда, се разкъсваше от това противоречие. Една вечер тя ни събра. Видях висок млад мъж, около тридесет и две-три годишен, с очила и много дълга жирафска шия. Отнякъде ми бяха внушили, че всеки човек приличал физически на определен вид животно. По навик непрекъснато сравнявах — този на кенгуру, онзи на тапир, трети на булдог и т.н. Дубльорът ме порази с това, че приличаше на очиларка. Точно същата змийска стойка, точно същата леко отметната назад глава, готова светкавично да клъвне, точно същите втренчени очи. Като че искаше да му бъда медиум. В първия миг ми се видя грозен и погледнах кисело към застаналата в ъгъла бледа Лина. След това започна да ми става по-симпатичен, а днес аз си мисля, че той дори е красив. Що се отнася до жените, те направо го смятат за млад бог. Имаше хубава фигура, само да не беше толкова дълга шията му. Според Хиената (единственото остроумие, казано за три години) шията на Този отдясно се удължила от надничане в чуждите карти.