Читать «Двойни убийства» онлайн - страница 4

Патриша Корнуел

— Кей Скарпета — казах аз, тъй като Марино ме представи само като „докторката“.

Моръл обърна тъмнозелените си очила „Рей Бан“ към мен и кимна. В цивилни дрехи и с мустаци, напомнящи за тийнейджърски мъх, той излъчваше деловита помпозност, която свързвах със следователите, току-що постъпили на работа.

— Ето какво знаем засега. — Той се огледа нервно наоколо. — Джипът принадлежи на Дебора Харви. Тя и гаджето й — Фред Чейни — са напуснали дома на семейство Харви снощи, приблизително около осем часа. Отправили са се към Спиндрифт, където семейство Харви имат вила.

— Семейството на Дебора Харви било ли си е вкъщи, когато те двамата са напуснали Ричмънд? — попитах.

— Не, мадам. — Той бързо насочи погледа си към мен. — Били са вече в Спиндрифт. Тръгнали са по-рано същия ден. Дебора и Фред искали да пътуват с друга кола, защото са възнамерявали да се върнат в Ричмънд в понеделник. И двамата са студенти във втори курс в Каролина и е трябвало да се върнат по-рано, за да се приготвят за училище.

Марино извади цигарите си и обясни:

— Снощи, точно преди да потеглят от къщата на Харви, са се обадили в Спиндрифт. Казали на един от братята на Дебора, че тръгват и ще пристигнат там по някое време между полунощ и един часа. Когато не се появили до четири сутринта, Пат Харви се обадила в полицията.

— Пат Харви? — погледнах невярващо към Марино.

Моръл бе този, който отговори:

— О, да. Добре се подредихме, няма що. Пат Харви пътува насам в момента. С хеликоптер. — Той погледна часовника си. — Тръгнаха преди около половин час. Бащата — Боб Харви — е на път. Бил по работа в Шарлът и трябвало да отиде в Спиндрифт утре. Доколкото ни е известно, още не са се свързали с него и той не знае абсолютно нищо.

Пат Харви беше директорката на националната наркополиция. Медиите я наричаха „Наркоцарицата“. Бе назначена от президента. Наскоро снимката й се появи на корицата на „Таймс“. Госпожа Харви бе една от най-влиятелните и обожавани жени в Америка.

— Ами Бентън? — запитах Марино. — Той знае ли, че Дебора Харви е дъщеря на Пат Харви?

— Не ми каза нищо по въпроса. Обади се, когато кацна в Нюпорт — бюрото му осигурило хеликоптер. Бързаше да намери кола под наем. Не говорихме дълго.

Това отговори на въпроса ми. Бентън Уесли нямаше да хвърчи насам в самолет на бюрото, ако не знаеше чия дъщеря е Дебора Харви. Чудех се защо не е казал нищо на Марино — партньора му от ПЗЖП. Опитах се да разгадая изражението по широкото безстрастно лице на Марино. Мускулите на челюстта му се свиваха и разпускаха, оплешивялото му теме бе зачервено и покрито с капчици пот.

— В момента нещата стоят по следния начин — резюмира Моръл. — Разположил съм наоколо доста от хората си, за да поддържат движението и да избегнем любопитните. Прегледахме тоалетните, поразровихме наоколо, за да се уверим, че хлапетата не са в района. Веднага щом спасителният екип се появи, ще започнем да претърсваме гората.

На север, непосредствено след предния капак на джипа, добре поддържаният пейзаж на мястото за отдих отстъпваше на храсталаци и дървета, които постепенно ставаха толкова гъсти, че не се виждаше нищо, освен слънчевите лъчи, проблясващи между листата на дърветата, и ястреби, кръжащи над боровете. Макар комплексите с магазини и някои нови квартали да се простираха далеч покрай магистралата, отсечката между Ричмънд и Тайдуотър засега не бе докосната. Пейзажът, който в миналото би ми се сторил красив и спокоен, сега ми изглеждаше зловещ.