Читать «Двойни убийства» онлайн - страница 3

Мястото за отдих на път 64 в Ню Кент се намираше точно на петдесет километра от къщата ми. Можеше да е всяко място за почивка във Вирджиния, с маси за пикник, скари, дървени кофи за боклук, тухлени тоалетни, автомати за безалкохолни и наскоро посадени дървета. Но наоколо не се виждаха туристи или шофьори на камиони, а полицейските коли бяха навсякъде.

Патрулно ченге, сгорещено и мрачно в синьо-сивата си униформа, приближи към мен, когато паркирах близо до дамската тоалетна.

— Съжалявам, мадам — каза той, като се наведе към отворения ми прозорец. — Мястото е затворено днес. Ще ви помоля да продължите пътя си.

— Доктор Кей Скарпета — представих се и изключих двигателя. — От полицията ми се обадиха да дойда.

— С каква цел, мадам?

— Аз съм главният съдебен лекар — отговорих.

Той ме разгледа внимателно. Забелязах скептичния му поглед. Предполагам, нямах много „началнически“ вид. Облеклото ми се състоеше от избеляла дънкова пола, розова фланела и кожени маратонки. Липсваше ми авторитетният вид, който включваше служебната ми кола, намираща се в момента в сервиз, за да й сложат нови гуми. На пръв поглед изглеждах като не много младо юпи, което си върши работата в тъмносивия си мерцедес, или разсеяна блондинка на път към близкия луксозен магазин.

— Ще имам нужда от някакъв документ за самоличност.

Бръкнах в чантата си, извадих тънкия черен портфейл и му показах месинговата значка на съдебен лекар. После му подадох шофьорската си книжка. Той огледа внимателно и двете. Усетих, че е доста засрамен и притеснен.

— Просто оставете колата си тук, доктор Скарпета. Хората, които търсите, са отзад. — Той посочи към паркинга за камиони и автобуси. — Приятен ден — добави полицаят безсмислено и отстъпи.

Тръгнах по тухлената пътечка. Завих зад сградата, преминах под сянката на дърветата и видях още няколко полицейски коли, влекач с мигащи светлини и поне дузина мъже в униформи и цивилни дрехи. Не забелязах червения джип чероки, докато едва не се блъснах в него. На половината разстояние по пътя към отбивката, встрани от асфалта в една канавка и закрит от растителността. Имаше две врати. Джипът бе покрит с дебел слой прах. Погледнах през прозореца до шофьора и видях, че бежовата кожена тапицерия е съвсем чиста. На задната седалка лежеше спретнато подреден багаж — водни ски, навито на кълбо жълто найлоново въже и хладилна чанта в червено и бяло. Ключовете висяха от волана. Прозорците бяха полуотворени. В смачканата трева ясно се виждаха следи от гуми, водещи от павирания участък насам. Хромираната предна решетка опираше в боровете.

Марино говореше с един слаб, рус мъж, когото ми представи като Джей Моръл от щатската полиция. Не го познавах. Изглеждаше, че той отговаря за случая.