Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 49

— Шефе — опита се да се обади отново Четиридесет и един.

Джо-Джим му запуши устата с юмрука си, без да поглежда към него.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Джим на правачката на ножове, — но ние не искаме тези ножове за хвърляне. Искаме ги за сечене и ръгане при близък бой. Хващай се за работа — искам първият да е готов преди следващото ти хранене.

Старицата се намръщи.

— Ще получа ли обичайното си възнаграждение? — рязко каза тя.

— Разбира се, че ще го получиш — увери я той. — По една десета от всеки убит, до изплащане на ножовете и добра хапка през цялото време, докато работиш.

Тя сгърчи разкривените си рамене и отсече:

— Добре.

След това се обърна, приклещи един дълъг, плосък къс стомана с двете си леви ръце и го хвърли в пещта. Джо-Джим се обърна към Четиридесет и един.

— Какво има? — попита Джо.

— Шефе, Ерц ме изпрати да взема Хю.

— Ами защо не го направи?

— Не мога да го намеря. Бобо казва, че е отишъл горе, където няма тегло.

— Ами, иди го намери. Не, няма да можеш — ти не знаеш къде да го търсиш. Аз самият ще трябва да отида. Върни се обратно при Ерц и му кажи да почака.

Четиридесет и един побърза да се махне. Шефът се държеше добре, но не беше хубаво човек да се разтакава в негово присъствие.

— Докъде ни докара, да търчим да изпълняваме поръчки — обади се кисело Джим. — Как ти харесва ролята на кръвен брат, Джо?

— Ти ни натресе това.

— Така ли? Кръвната клетва беше твоя идея.

— Проклятие, ти знаеш защо го направих. Те го приеха на сериозно. А ние ще имаме нужда от всичката възможна помощ, която можем да си осигурим, ако искаме да се измъкнем от това здрави и читави.

— О? Значи ти не си го приемал на сериозно?

— А ти?

Джим се усмихна цинично.

— Точно толкова, колкото и ти, драги ми, измамни братко. При сегашното състояние на нещата, за нас с теб е много, много по-здравословно да се придържаме към условията на сделката до край. «Всички за един и един за всички.»

— Пак си чел Дюма.

— А защо не?

— Няма нищо. Но недей да изглупяваш от това.

— Няма. Знам коя страна на ножа е остра.

Джо-Джим завари Квадратния и Прасето пред вратата на Командната зала. По това разбра, че Хю трябва да е вътре, тъй като той бе назначил двамата за лична охрана на Хю. Това заключение бе неизбежно обаче; щом Хю се е изкачил до равнището на безтегловност, той със сигурност е отишъл или при Основното задвижване, или в Командната зала — по-вероятно — в Командната зала. Това място притежаваше огромна притегателна сила за Хю. Още от първия път, когато Джо-Джим буквално го бе замъкнал в Командната зала и го бе принудил да види със собствените си очи, че Корабът не е целия свят, а просто един съд, който се носи в един по-голям свят — един съд, който би могъл да се подкара и да се задвижи — още от онзи момент и през последвалия период, докато той бе все още роб-пленник на Джо-Джим, младежът бе обсебен от идеята да задвижи кораба, да седне пред уредите за управление и да го накара да тръгне!