Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 48

Четиридесет и един бе объркан. Заповед издадена от Джо-Джим не биваше да се пренебрегва, а той бе схванал чрез своя не особено ярък ум, че заповед от страна на Ерц имаше същата тежест. Той разбуди отново Бобо.

— Къде е Двете мъдри глави?

— Отиде да се срещне с правачката на ножове.

Бобо отново затвори очите си.

Така беше по-добре. Четиридесет и един знаеше къде живее правачката на ножове. Всеки мутат имаше вземане-даване с нея; тя беше незаменимият занаятчия и търговец в страната на мутатите. Нейната личност беше по необходимост табу; нейната работилница и прилежащата й околност бяха неутрална територия за всички. Той изкачи тичешком две палуби и продължи бързешком по-нататък.

Една врата с надпис: ТЕРМОДИНАМИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ — ВХОД ЗАБРАНЕН зееше отворена. Четиридесет и един не можеше да чете — нито наименованието, нито забраната, не означаваха нищо за него. Но той чу гласове, единият от които разпозна като идващ от близнаците, а другият — от правачката на ножове. Той влезе вътре.

— Шефе — понечи да заговори.

— Затваряй си устата — рече Джо. Джим изобщо не вдигна поглед и продължи спора си с Майката на остриетата. — Ще правиш ножове — каза той, — и да не съм чул повече нито дума.

Тя стоеше с лице към него, подпряла неподвижно четирите си дебели и твърди ръце на широките си бедра. Очите и бяха почервенели от взирането в пещта, в която тя нагорещяваше метала; пот се стичаше по набръчканото й лице и в редките й мустаци, които обезобразяваха горната й устна и капеше върху оголената й гръд.

— Вярно е че правя ножове — рязко отвърна тя. — Почтени ножове. Не свински шишове, каквито ти искаш да правя. Ножове дълги колкото ръката му… пфу-у! — Тя се изплю към черешово-червената уста на пещта.

— Слушай, дърта храна за екипажа — безстрастно отвърна Джим, — ще правиш ножове така както ти кажа аз или в противен случай ще ти опека краката в собствената ти пещ. Чуваш ли?

Четиридесет и един застина с отворена уста. Никой никога не говореше така с Майката на остриетата; Шефът със сигурност притежаваше власт!

Правачката на ножове неочаквано отстъпи.

— Но това не е правилният начин да се правят ножове — истерично изплака тя. — Те не биха могли да се балансират правилно. Ще ти покажа… — Тя сграбчи две връзки ножове от тезгяха си и ги насочи срещу една мишена с формата на кръст на другия край на помещението — не един след друг, а едновременно с четирите си ръце, като и четирите ножа полетяха едновременно във въздуха. Те потънаха в мишената, по един в четирите края на всяка от чертите на кръста. — Виждаш ли? С дълъг нож не би могъл да направиш това. Той ще се бори със себе си и няма да върви направо.