Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 22

Въпреки че Сугама уж беше помощник-командващ, родословието и рангът му в имперския двор у дома щяха да го поставят много над Асаяга, стига да имаше надежда да осъществи амбицията си — и да го поиска. Тъй че можеше да има само една причина да изпълнява ролята на подчинен: да следи Асаяга отблизо. Асаяга беше от Кодеко, дребен дом, но от клана на Канацаваи, а Шинцаваи най-вероятно бяха следващите в списъка на противниците, които Минванаби искаха да съкрушат. Минванаби бяха твърде умни, за да се противопоставят открито на дома Кеда, най-влиятелния род от клана Канацаваи и една от Петте Велики фамилии в Империята. Но Шинцаваи, макар да бяха стара и почетна фамилия, с радващ се на високо уважение владетел в Камацу, внезапно се бяха отдръпнали от войната с други фамилии в партията Синьото колело, което беше създало големи спънки на Главнокомандващия. Ходът всъщност бе подпомогнал каузата на Минванаби, но също така бе направил Шинцаваи политическа сила, с която трябваше да се съобразяват. А Минванаби никога не пренебрегваха такива потенциални противници. С дискредитирането на клана Канацаваи Минванаби щяха да отслабят Кеда и техните съюзници. Поредният заговор в Голямата игра.

За да бъде предотвратена тази възможност, на Асаяга от дома Кодеко бе заповядано да остане във войната — от водачите на клана. Привидно от партията на Жълтия цвят — все още в съюз с Главнокомандващия, — Асаяга беше логичният избор, който трябваше да бъде оставен на заден фон, за да държи под око Минванаби. Все някой трябваше да поеме — тази роля, тъй като заговорите и коварствата им бяха безкрайни.

Асаяга помнеше отвращението, което бе изпитал, когато до него стигна вестта за загубата на владетеля Сезу от Акома; макар и от клана на Хадама, владетелят Сезу все пак беше почтен човек, заслужил почит и уважение. Смъртта му бе резултат от манипулация на помощник-командира от Минванаби, който беше направил така, че подкрепленията му да „пристигнат със закъснение“ и да не могат да спасят Сезу и неговия син Ланакота. Сега за пастир на техния дом беше останала само Мара, неговата дъщеря, макар че според слуховете, които стигаха до него, тя, изглежда, се справяше добре.

Асаяга не споделяше безпокойството си с други. Това „закъснение“ намирисваше на същия вид машинации като онази измяна спрямо Сезу в първата година на войната и това го тревожеше. Да воюваш срещу войниците на Кралството беше едно и дори да се изправиш срещу Горските демони, наричани от противника Тъмните братя, беше само въпрос на воински умения. Но предателствата на Голямата игра, явно достигащи през разлома от родния свят до тази далечна ледена граница… на този враг бе невъзможно да се противопоставиш пряко. А и дори в родината си Асаяга никога не беше харесвал политиката. В това отношение беше точно като баща си и това бе най-главната причина Кодеко да остане дребен дом в клана Канацаваи.

Погледът му се спря на старшия му щурмови командир Тасему, истинския помощник-командир, ветеран от самото начало на войната. Едноокият боец кимна, разбрал, че трябва да поговорят насаме, и му даде знак да се отдръпнат.