Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 21

И сега — този проклет погром. Беше очевидно, че командир Хагамака от Гинеисите бе предприел атака, без да изчака подкрепленията, които водеше Асаяга. Мисълта, че съюзникът на Минванаби е паднал толкова отчаяно, толкова открито, можеше и да достави на Асаяга известно задоволство, ако не беше гледката на толкова мъртви войници на Империята, изклани в една безплодна битка. Поредното прахосничество на добри мъже. Но защо беше все пак тази спешна заповед за нощен марш, и то през опасна територия, щом Хагамака не бе искал да изчака?

Отначало заподозря, че Хагамака е искал да го унизи, да поиска подкрепленията, да започне атаката без тях и след това да го обвини, че не е успял да пристигне навреме.

Но след като огледа касапницата на бойното поле, се зачуди: беше явно, че щурмът се е превърнал в бягство, грамада от почти двайсетина убити беше струпана на няма и стотина крачки на откритото, пътеката от трупове минаваше чак до укреплението.

Никой гарнизон с петдесетина войници на Кралството нямаше да може да направи това. Дали нямаше още, скрити в разрушения форт, или някоя сила, изчакваща в гората, беше отрязала Хагамака? Но тогава защо укреплението беше пусто?

Кралството го смяташе за ключова брънка във веригата им, която пазеше северния им фронт. От източния бряг на Небесното езеро покрай най-северния връх на планините Сиви кули само веригите от дървени укрепления пречеха на цураните да ударят на изток, а после на юг в Тир-Сог и другите кралски градове на Ябон. По-рано тази година силите на Империята бяха завзели форта „Лудия Уейни“ на северозапад. Ако можеха да вземат и Брендан, щяха да контролират достатъчно от района, за да предприемат нахлуване в Ябон през пролетта. С второ нахлуване, което да притисне Свободните градове на югозапад, до една година Кралството щеше да загуби Ябон. Кралството знаеше това и съответно отчаяно укрепваше тези малки крепости с войска и продоволствие. Ако бяха унищожили Хагамака, в този момент трябваше да вдигат барикада зад разбитата порта, да поправят стената и… да плячкосват труповете. Щяха вече да са разпратили вестоносци на юг за нови подкрепления.

Асаяга поклати глава. Не. Тук нещо ужасно не беше наред. Погледна към Сугама, но знаеше, че няма да получи от него мъдър съвет. В края на краищата той беше от рода Тондора и бе зачислен към силите на Асаяга уж за да се обучи в присъединяването на Тондора към войската на Главнокомандващия идущата пролет. Да накараш младши офицер да се обучава със сили на съюзник беше необичайна, макар и не безпрецедентна ситуация, но всички знаеха, че това е просто шарада. Тондора — макар публично да бяха „политически неутрални“ във Великия съвет — бяха от клана Шоншони и клиент на Минванаби, тъй че правеха всичко по заповед на Минванаби.