Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 185

Магьосникът в черния халат и още един, в кафяво, най-сетне бяха унищожили съоръжението и Денис и до ден-днешен не можеше да повярва на онова, на което бе станал свидетел: грохотът, последвал разрушаването на механизма, страховитият тътен, който разтърси земята и събори мъже и коне по полето.

Цураните с проклетото им твърдоглавие не се предадоха дори тогава. Императорът им се беше върнал жив и здрав на техния свят със свитата си, но воините, заседнали от тази страна на Разлома, бяха продължили да се сражават. Накрая разумът надделя и силов командир Касуми от клана Шинцаваи бе заповядал да капитулират, след като ядрото на кралската армия пристигна на мястото на примирието.

Денис си спомни как видя Асаяга на полесражението — и как изпита огромно облекчение, като го видя сред пленниците.

Потупа разсеяно гроба на Волфгар, затананика си тихо старата песничка за краля и бавно се изправи. Беше време за вечерния преглед. Утре рано на северния проход щеше да отиде патрул, за да проверят какви ги вършат моредел. Държеше хората му да си легнат рано и да отдъхнат добре. Повечето бяха новобранци, малко прекалено жадни за бой, но пък новобранците винаги си бяха такива.

Като стигна до отворената порта на укреплението, видя строените пред нея войници. Начинът, по който го гледаха, събуди любопитството му: някои се усмихваха, особено старите кучета, ветераните от отряда на Мародерите. Насред парадния терен стоеше нисък набит войник в табарда на граф Ламът.

Беше Асаяга.

Цуранинът вдигна ръка в официален войнишки поздрав, после пристъпи напред и стисна ръката на Денис.

— Асаяга! В името на всички богове, мислех, че ще дойдеш чак утре вечер! — Видя герба над вълчата глава на табарда. — Скуайър ли си вече?

— Да, приятелю. Скуайър на моя господар граф Касуми.

— Моите поздравления.

— Благодаря. Вече знам какво имаше предвид за барон Мойет. Доблестен мъж, но много корав понякога.

— Самодоволен шопар искаш да кажеш — отвърна Денис.

Асаяга се засмя.

— Ти го каза, не аз.

— Е, и кое е имението ти? — попита Денис и поведи госта си към новата цитадела.

Асаяга се поколеба, след което отвърна тихо:

— Валинар.

— Проклет да съм! — Денис отметна глава и се разсмя.

Асаяга поклати глава.

— Титлата трябваше да е твоя. Съжалявам, че ти донесох неприятности.

— Недей. Направихме каквото трябва. Ако не бяхме, сега и двамата щяхме да сме мъртви, а Кралството щеше да разчита на един добър цурански скуайър по-малко.

— И на един добър капитан от северните блата. Ти поне си подчинен на барон Висок замък, не на Мойет.

— Е, да — съгласи се Денис. — А и тук ми харесва. Земята е богата; мястото е великолепно да си вдигне човек нов дом, да живее, дори да има по някое приключение. Тук ще поставя нова традиция на Хартрафт, Асаяга. Вече предпочитам спокойствието. А и в това място, открито от Волфгар, има нещо особено. Допускам, че късче от душата му все още витае тук, защото като че ли съм наследил от него определено презрение към кралските дворове.