Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 183

Очертана от вечерното слънце, колоната прехвърли билото и се скри от очите им. Светът изведнъж стана някак странно опустял. Денис изчака, докато се спуснат долу на пътя, след което бавно се обърна към гората и каза:

— Тръгваме. Сержант Юрген…

Замълча и огледа струпалите се около него мъже. Обърна се към Грегъри.

— Него вече го няма, нали?

Грегъри промълви тъжно:

— Да, Денис. Юрген вече го няма.

Ефрейтор Дженкинс застана в челото на колоната и зачака заповедта за тръгване.

Денис го погледна, огледа бойците, жените и децата, които чакаха зад тях, всички, които зависеха от него, за да ги отведе към спасението.

— Сър, да поведа ли следотърсачите? — обади се Дженкинс.

Денис помълча за миг, после се усмихна.

— Не. Ще водя аз. Да се прибираме у дома.

Епилог

Събиране

Денят беше топъл.

Капитан Денис Хартрафт от Висок замък, скуайър на твърдината на Волфгар, заслони очи да погледне към вечерното слънце, гаснещо зад планините, обрамчили долината.

Излезе бавно от гората, с лъка на рамо. Плячка не носеше, макар да беше срещнал не един сръндак. Килерите бяха пълни с провизии, долината беше богата на дивеч и Той нямаше никакво желание да опъва лъка в тази топла есенна вечер. Ловът беше само повод да остане насаме в тишина и да размисли. Разговорът му с Алиса тази сутрин го беше тласнал към размишления за странните обрати на съдбата, които го бяха върнали в тази долина след края на войната. А децата тичаха и вдигаха врява из цялото укрепление. Чудеше се понякога защо шумът, който вдигаха, му се струва много по-стряскащ от грохота на битките. Усмихна се, щом се сети как най-голямото му момче, Юрген, се опита да вдигне бащиния си щит, макар да беше едва четиригодишно.

Спря на малката могила на пътя и погледна към крепостта. Беше ритуал, започнал да се превръща в навик — поклонът на надгробната могила, съхраняваща пепелта на Волфгар, на Ричард, Алвин и останалите; дори на Сугама. Седна на земята, загледа могилата и тихо промълви:

— Е, Волфгар, кучи сине, пак ще ставаш дядо. Алиса пак носи дете.

После се загледа към долината. На мястото на старото дървено укрепление се издигаше здрава каменна цитадела. Денис тихо се засмя на иронията на живота.

Онова, което преди беше негова земя, в края на войната беше дарено на цураните. Лорд Касуми, вече граф Ламът, бе получил този сан от крал Луам след края на войната, когато граф Вандрос спечели титлата херцог на Ябон след оттеглянето на стария Брукал. Денис без проблем бе уговорил краля да вземе на служба Касуми и останалите цурани, заседнали на Мидкемия. Познаваше качествата на тези мъже по-добре от всеки друг войник в кралската армия. Срещу всеки един като Сугама можеше да се намерят сто като Асаяга, мъже, готови да пазят гърба ти с цената на собствения си живот и да дадат всичко от себе си в името на честта и дълга. Да, той ги прие най-радушно като свои съюзници на северните граници, за да държат моредел по-далече от Кралството. Възразил беше единствено на решението да дадат семейното му владение на цуранския васал граф Касуми.