Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 15

Откритите склонове около бастиона бяха отрупани с тела на мъртви цурани, може би сто или повече. Той се вторачи за миг в тях. Любопитно — мнозина от тях бяха нападали по лице надолу по склона, сякаш бяха убити при бягство — а Денис знаеше, че цураните никога не бягат. Петнайсетина бяха струпани в югозападния край на сечището, един върху друг. Явно бяха оказали последна съпротива там, но срещу кого? Ако гарнизонът беше достатъчно силен, за да поведе контра щурм срещу цураните по склона, то стените и портата щяха да си стоят и Мародерите на Хартрафт щяха вече да са вътре и да ядат топла храна.

А щом Бастионът на Брендан беше паднал, то къде бяха цураните тогава? Денис се беше сражавал с тях през цялата война — те никога не оставяха мъртвите си да изгният, освен ако не ги избиеха до последния човек. Все едно, победителите в този момент би трябвало да гасят пожарите и да оправят портата, защото нали след като завземеха форта, той щеше да е тяхна твърдина.

Нищо. Никакво движение. Бастион на мъртъвци.

— Нещо не е наред тука.

Грегъри беше допълзял толкова безшумно, че шепотът му стресна Денис. „Много му харесва това на проклетника — да ти се промъкне така и да ти покаже умението си“. Все пак успя да затаи яда си.

— С Брендан и момчетата му е свършено, но с цураните — също — прошепна Грегъри.

Денис не отвърна. Въпреки снега мършоядите вече кръжаха. На повече от миля назад по пътя беше забелязал липсата на врани и гарвани в гората — притихнали нощем, на разсъмване те обикновено бяха кресливи и шумни. Сега вече разбираше къде са били — на пир. Един гарван се спусна сред димящите руини и не се появи повече — още един знак, че вътре не е останал никой.

Възможно ли бе цураните да са се оттеглили заради неговото идване?

Не. Ако бяха дошли достатъчно, за да завземат Брендан, щяха да стоят и да се бият за него. Падането на това укрепление, заедно с Лудия Уейни на северозапад, държан от цураните, образуваше дълга цели двадесет мили постова линия, покриваща северния фронт. Защо да завземат толкова важен пункт само за да го изоставят веднага след това?

Засада?

Денис се огледа. Съгледвачът от Натал също оглеждаше внимателно горите от двете страни за някакъв знак, че се затваря капан.

Нищо. Всички врани и гарвани се бяха спуснали на сечището за своя пир, тъй че из гората не се чуваше шумният им грак. Другите звуци бяха обичайни: пукотът на покритите с лед дървета, поклащани от вятъра, звънливите капки на вече затихналия дъжд, зовът на други птици. Нищо повече.

Засада нямаше: иначе капанът щеше вече да е щракнал.

Двамата се спогледаха. Бяха стигнали до един и същи извод.

— Тъмните братя — прошепна Денис.

Грегъри кимна съгласен.

— Освен ако последният цуранин й последният кралски войник не са успели да се убият един друг едновременно, и аз мисля така.

Това, което виждаше, започна да се намества. Цуранска част беше обсадила форта. Около сечището се виждаше ивица отъпкан сняг, земята беше осеяна с раздрано платно от палатки. Обсадителният лагер беше в края на гората, на по-малко от стотина разтега. Над загасналите огнища още висяха котлета за готвене, а над една от падналите палатки вятърът люлееше заледен боен флаг. Забеляза дори мястото, където бяха приготвили грубия овен за разбиването на вратата — един пън от прясно отсечено дърво беше покрит с топящ се лед.