Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 14

Бяха на по-малко от четвърт миля от Брендан, когато Алвин Бари, повел авангардното отделение, нареди да спрат. Очакването за халби топла медовина и студен ейл в някоя уютна гарнизонна таверна моментално отстъпи място на мрачни предчувствия.

Хартрафт бе отраснал в тези гори и неведнъж интуицията му бе опазвала живота — здравата логика щеше да го е убила.

Юрген отдавна го беше научил да се вслушва в ритъма на древните дървета, да стои съвършено неподвижен и толкова тихо, че най-сетне да се слее с гората и да усети пулса й. Това чувство му подсказа, че трябва да е готов за най-лошото.

Юрген… Изтласка мисълта за него от ума си, докато подминаваше челото на колоната, и предпазливо продължи по следите на авангарда. Хвърли поглед през рамо и видя, че Грегъри също се промъква напред, от дясната страна на пътеката. Дъждът понамаля и двамата усилиха ход.

Денис чу цвърчене на катеричка, вдигна глава и за миг зърна Алвин, присвит зад едно паднало дърво малко под билото на ниското възвишение. Залегна и изпълзя последните петдесетина стъпки до него, за да остане скрит за онова, което можеше да е от другата страна.

Алвин го посочи мълчаливо, после вдигна два пръста към очите си — сигнал, че Денис трябва да продължи и да види сам.

Денис кимна, изпълзя иззад падналото дърво и продължи нагоре по оставената от сержанта диря; мъчеше се да не обръща внимание на ледената влага, просмукваща се през дрехите му.

Долови надвисналата тежко във въздуха миризма на пушек. Дъждът я беше прикрил. При ясен ден щеше да я е усетил от половин миля. Но освен миризмата на изгоряло дърво имаше и още нещо — печено месо?

Стигна до билото, избра си наблюдателен пост между две канари, пропълзя дотам, после предпазливо надигна глава.

Пушекът скриваше по-голямата част от сечището. Беше гъст, надвиснал ниско над земята, и много повече, отколкото щяха да вдигнат сутрешни готварски огньове. Разбра какво означава още преди капризният полъх на вятъра да отмете за миг дима. Показа се цялото сечище, няколкостотин разтега на ширина. В центъра, на върха на ниско възвишение, от Бастиона на Брендан бяха останали само обгорени, все още тлеещи развалини. Осъзна смразен, че миризмата на печено месо всъщност е от изгорени човешки тела. Какво бе станало?

Погледът му зашари, за да попие колкото може повече подробности, да прецени има ли непосредствена заплаха за хората му, да види дали току-що не са влезли в капан.

По отсрещния хълм не се движеше нищо.

Портата на дървения форт беше разбита с овен, поставен на рампа, карана на груби дървени колела. По палисадата от двете страни се виждаха килнати стълби за катерене.

Ровът изобщо не беше кой знае какво — нищо повече от средно голям изкоп, пълен с вода, която вонеше през лятото и замръзваше зиме. Виждаше се как тук-там ледът се е пропукал и все още не бе замръзнало. Укреплението трябваше да е било нападнато късно предната вечер или през нощта.