Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 84

Хертуг притеснено прехапа устни и погледна неуверено стражите.

— Ти се върна — рече той на Джейсън. — Защо?

— Защото се нуждая от теб толкова, колкото и ти от мен. Имаш много подчинени, власт и пари. А аз имам големи планове. Махни сега стражите.

На масата имаше купа с крено. Джейсън порови, намери един по-пресен плод и го захапа. Хертуг усилено разсъждаваше.

— Ти се върна — повтори отново той. Очевидно този факт го стъписваше. — Нека поговорим.

— Насаме.

— Опразнете стаята — нареди той на хората си, но предпазливо застана зад зареден арбалет. Джейсън се направи, че не го забелязва; бе подготвен за подобна подозрителност. Приближи до прозореца с грубо шлифовано стъкло и погледна към островния град. Бурята най-сетне бе утихнала и плахи слънчеви лъчи осветяваха мокрите покриви.

— Би ли искал да владееш всичко това? — попита Джейсън.

— Продължавай — подкани го Хертуг и малките му очички светнаха възбудено.

— Споменах ти това и преди, но сега ти го казвам съвсем сериозно. Мога да ти открия всички тайни на всички кланове, които живеят на тази проклета планета. Ще ти покажа как д’зертано добиват петрол, как мастрегуло получават сярна киселина, как трозелиго изграждат двигателите си. После ще усъвършенствам оръжията ви и ще въведа колкото мога нови. Ще направя войната толкова ужасна, че в крайна сметка тя ще стане невъзможна. Естествено, ако продължите да я водите, твоите войски винаги ще печелят. Ще премахнеш всяка конкуренция, като отстраниш враговете си един по един, започвайки от най-слабите, додето станеш господар на този град и после на цялата планета. Богатствата на света ще бъдат твои, а вечерите ти ще бъдат разнообразявани от гледките на ужасна смърт, избрана от теб за враговете ти. Какво ще кажеш?

— Да живеят персоните! — викна Хертуг и скочи на крака.

— Така и очаквах да реагираш. Ако ще оставам тук за по-дълго време, редно е коренно да променя системата. Доста неудобства бях принуден да изтърпя и е крайно време нещата да се поставят на нова основа.

14.

Дните ставаха по-дълги, мокрият сняг премина в дъжд, а накрая и той престана. Последните облаци изчезнаха накъм морето и слънце огря града Апсала. Разцъфнаха цветя и изпълниха въздуха със сладък аромат, докато от водите на канала се надигаха други миризми, далеч по-неприятни, без които Джейсън би поминал по-добре. Ала той почти нямаше време да ги забелязва, тъй като часове наред се занимаваше едновременно с изследователска работа и с изработката на изобретенията си, а това бе изтощителна задача. И самите изследвания, и изработката поглъщаха доста средства и когато сметките станеха твърде големи, Хертуг започваше да почесва нервно брадата си и да мърмори за доброто старо време. Тогава Джейсън трябваше да изоставя заниманията си, за да създаде някое и друго атрактивно чудо. Едно от тях бе светлината на волтовата дъга; последва доменната пещ — тя свърши добра работа за металургията и силно ощастливи Хертуг, особено щом установи колко добро средство за мъчения е и как успешно му служи да изтръгва нужните сведения от пленените трозелиго. Когато и тази новост избледня, Джейсън въведе галванизацията, която помогна да се напълни хазната чрез продажба на фалшиви скъпоценности.