Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 83

Рибарите отново взеха да отстъпват и Джейсън побърза да застане пред водача им, преди и той да е изчезнал.

— Е, какво ще кажеш?

— Сигурно няма да мога да я намеря — пробъбра мъжът и лицето му пребледня под силния загар. — Има мъгла, вали сняг, пък и никога не ходя натам…

— Хайде, хайде, ще ти се плати добре веднага щом пристигнем. Кажи си цената.

Мъжът се изсмя кратко и се опита да се измъкне.

— Знам какво си мислиш — рече Джейсън, като му препречи пътя със сабята си. — По вашите места парите нямат голяма стойност.

Джейсън погледна замислено сабята си и за пръв път забеляза, че издатините по ефеса й всъщност са инкрустирани скъпоценни камъни. Посочи ги.

— Ако ми намериш нож да ги изчопля, мога да ти платя и предварително. Като аванс ти давам този червения, дето прилича на рубин, а когато пристигнем, ще получиш и зеления.

След кратък спор и още един червен камък, прибавен към първия, алчността надделя над страха, както става обикновено, и рибарят спусна в канала малка, доста разнебитена лодка. Той заработи с греблата, докато Джейсън изгребваше отвътре водата, и тъй поеха на рисковано пътешествие по задните канали. Мъглата и снегът всъщност бяха в тяхна услуга, а рибарят неочаквано възвърна добрата си ориентация сред лабиринта от канали, додето най-сетне пристигнаха пред едни каменни стъпала, които водеха към залостена желязна порта. Мъжът взе да се кълне, че това е входът към крепостта на персоните. Джейсън, вече добре опознал местните обичаи, съзнаваше, че може да се намира съвсем другаде, дори пред вратите на мастрегуло, от които току-що бе избягал, затова остана с един крак стъпил в лодката, докато не се появи пазач с характерното изображение на слънце върху наметката си. Рибарят получи обещаното възнаграждение и побърза да се отдалечи, като смаян си бърбореше нещо под носа. Беше повикан още един страж, отнеха сабята на Джейсън и мигом го отведоха в покоите на Хертуг.

— Предател! — изоставил всякакви официалности, викна Хертуг. — Влязъл си в заговор, убил си мои хора и си успял да избягаш, но сега си ми в ръцете…

— Я стига глупости! — раздразнено го прекъсна Джейсън, като с рязко движение се освободи от стражите, хванали ръцете му. — Върнах се доброволно, а това трябва да означава нещо дори в Апсала. Бях отвлечен от мастрегуло с помощта на един предател от стражата ти…

— Името му!

— Бенн’т. Мъртъв е вече, погрижих се лично за него. Твоят капитан те продаде на конкуренцията. Искаха да работя за тях, но аз не се съгласих. Не ми харесаха облеклата им и си тръгнах, преди да са ми направили предложение. Но донесох със себе си нещо, което им принадлежи.

Джейсън измъкна стъклената сфера с киселината, а пазачите отскочиха назад с ужасени викове и дори Хертуг пребледня.

— Горящата вода! — едва успя да промълви.

— Именно. Веднага щом ми дадете олово, ще изработя батерията, с чието изобретяване се бях заловил. Нервиран съм, Хертуг. Никак не ми харесва да ме отвличат и да ме мъкнат насам-натам. Всичко в Апсала ме дразни, затова имам известни планове за бъдещето. Накарай тези мъже да излязат оттук, за да ги споделя с теб.