Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 18

Споменал за девствената й ципа, явно Джилбърт се досети, че е целомъдрена.

— Знаеш ли… знаеш ли какво трябва да правиш? Ако имаш трудности, ще повикам някой, който да ти помага. Бих го направил сам, но не мисля, че бих могъл да понеса…

Роина го изгледа потресена.

— Ти също намираш, че всичко това е противно, нали? И все пак ще ме принудиш да го направя?

— Няма друг изход — отговори той, стиснал зъби. — Трябва да задържим Къркбурой на всяка цена!

По-добре беше да забрави всякаква надежда.

— Ще лъжеш за неговата смърт — отрони Роина. — Би могъл да лъжеш и за детето, докато използваш армията му.

— И ако накрая не се появи дете? Не, градът е доста голям и не ми се иска да го рискувам заради капризите ти. Ще постъпиш така, както ти заповядам. Роина! Поставил съм го наблизо, за да не те виждат как идваш при него всяка нощ. През деня може да спиш. Ще пусна слуха, че Годуин е болен и ти се грижиш за него. Прислугата ще бъде държана настрана, освен личната ти прислужница. Надявам се тя да постъпва според инструкциите ти, ако искаш да я запазиш!

Още заплахи? Милдред също беше застрашена. Господи, как само го мрази!

— Колко време ще продължи това, Джилбърт?

— Докато заченеш. Ако ти е прекалено неприятно, съветвам те да сядаш на члена му по няколко пъти на нощ. Предполагам, че за мъжага като него няма да е трудно да те обслужва по няколко пъти.

Значи кошмарът няма да свърши тази нощ. Той просто само започва. Унижението включваше и този клетник имал нещастието да бъде с руси коси и сиви очи.

— Възнамеряваш да го държиш така през цялото време?

— Не трябва да се безпокоиш за това — отговори безгрижно Джилбърт. — Той не е нищо повече от крепостен селянин. Веднага щом изпълни задачата си, ще бъде отстранен.

— Крепостен селянин? Като го гледам, е доста едър. Мисля, че сте отвлекли свободен човек.

— Не ми се вярва. Най-много да е слуга на някой богаташ, нищо повече — увери я той. — Може и да е свободен, но не вярвам да е нещо повече от пътник.

— После възнамеряваш да го убиеш, нали?

— Не ставай глупава! — сряза я раздразнен Джилбърт. Естествено, че не може да бъде оставен жив! Веднага ще търси права над детето! Никой няма да му повярва, но е пак ще тръгнат слухове. От тях би могъл да се възползва братът на Годуин.

Значи дори и тя да постъпи точно според волята на доведения си брат, някой все пак ще загине! Това прозрение отприщи целия й гняв.

— Дано гниеш в пъкъла за отвратителната си алчност, Джилбърт! — прокле го тя и се отдръпна от него. Изненадата върху физиономията му издаваше, че не е разбрал къде е сбъркал този път. Гневът й вече преливаше в крясък: — Махай се! Нямам нужда от помощ, за да изнасиля този мъж! Изпрати ми Милдред, защото все пак трябва да го съживим. В това състояние едва ли ще ни бъде полезен!