Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 15

Лейди Изабел Малдюи беше не само голяма красавица. Тя говореше тихо, имаше благ характер и изключително чувство за хумор. А Уорик се нуждаеше от повече забавления в своя живот. От времето, когато семейството му бе погубено, той копнееше за любов и смях. Сега беше принуден да живее сред омраза и разочарования. Имаше две дъщери, но те бяха себелюбиви и разпуснати същества. Обичаше ги, но не можеше да търпи техните препирни и капризи. Жадуваше в дома му да цари атмосферата от неговото детство. Тя щеше да го тегли към семейството, а не към бойното поле. Освен това копнееше да има и син.

Наистина не искаше много. Само това, което всеки мъж би пожелал. Една подходяща съпруга би го дарила с всичко това. Беше сигурен, че я е открил в лицето на Изабел. Вече се беше привързал към нея. Надяваше се, че след толкова години на омраза не е загубил способността да обича. Всъщност беше достатъчно само съпругата му да го обикне. Но ако тази нощ загинеше, всичко вече не би имало значение.

Той дори не беше добре въоръжен. Беше оставил меча и ризницата в наетата от него стая. Вероятно Джефри ги почистваше в този момент. Беше слязъл до банята само с камата, затъкната в колана му. Сега беше дори и без дрехите си, оставени на слугата да бъдат изпрани. Около кръста си беше навил един чаршаф, а отпред на корема му стърчеше камата.

Въпреки че беше съвсем беззащитен, петимата отначало се поколебаха дали да измъкнат мечовете си. Уорик дьо Шавий не беше мъж с нормални размери. Висок около метър и деветдесет, той стърчеше с половин глава от най-едрия насилник. Голите му ръце и гърди издаваха невероятна сила. Най-голямо впечатление правеше суровото изражение на лицето му. Такъв човек би убил, без да му мигне окото. Погледът на сивите му очи пробождаше нападателите като стомана. И в един момент им се прииска да се прекръстят.

Все пак мъжете извадиха оръжията си. Вероятно водачът им нямаше да издаде заповед за нападение, но Уорик не беше от пасивните рицари. Той измъкна камата си с такъв вик, че потрепериха и гредите над главите им. Веднага връхлетя върху близкостоящия и разцепи лицето му. Беше се прицелил в гърлото, но ревът на нещастника постигна още по-добър ефект.

Веднага стана ясно, че нападателите или бяха доста несръчни с оръжието си, или не искаха да го убиват. Е, добре, това си беше тяхна грешка. Уорик рани още един, после камата му започна да се забива в желязо. Не искаха да го наранят, но и не желаеха да загинат. Тогава към свадата се присъедини и Джефри, с не по-малко силен вик от този на господаря си. Момчето беше а петнадесет години. Уорик не би го взел със себе си на бой, защото още не беше добре подготвен оръженосец, въпреки че добре въртеше меча, придаваше прекалено много тежест на всеки удар. Тялото му още не се беше развило, затова пък в него най-много преобладаваше волята да се научи. Освен това си беше въобразил, че може да прави всичко, както господаря си. Момчето нападна, но никой не го взе насериозно. Без ризницата, беше пронизан още преди да успее да се извърти.